Публикувано от Trichocephalus , 16 октомври 2007 - 00:16
Аз не проклинам любовтаи не презирам таз съдба,
която ми остави сила
да искам нея с мен тъй жива!
Проклинам себе си във тоя час,
желая теб и твоя глас,
желая нещо там от мрака,
желая, моля се в душата.
Защо те няма в моя свят:
без мисъл миг-и свят пролят
и аз съм в своето усилие,
но силата е днес безумие.
Обича?Колко чувства пречат
да бъде свяата мойта участ!
Любов!Повтарям твойто име-
дано годините да са любими.
Защо е времето случайно?
Кога се каза миг, нетрайно?
Не искам да стоя самотен
и след кошмар да зъзна потен.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар