, 10 октомври 2007 - 20:02 Валеше като из ведро...Чистачките не можеха да смогнат да изчистят предното стъкло..Все едно всички дяволи от пъклото бяха излезли да изсипват връз мен ведра с вода.
Пушейки поредната цигара,триех стъклото с ръкав и си мислех, защо тръгнах въобще към това проклето плато.
Уж мъдрец живеел там,обаче според мен, никой който е със всичкия си не би избрал да живее забучен на такова място.
Изведнъж пред джипа изкочи някаква шатра, покрита с снопове треволяк.Забих спирачките, нисанът се унесе,пометох гадната палатка.Цигарата ми падна въху панталона,замириса на изгоряла плът но не чувствах нищо,защото изпод остатъците на палатка изкочи един старец....
Да-не ме гледайте учудено-именно изкочи, защото такава скорост не може да се види никъде, освен в "Матрицата".
Слязох,и притеснен попитах дали му има нещо,а старчето се засмя и вика : "Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки...За каво си мислеше,млади човече когато натисна спирачките?"
Признах, че си мислех за джипа и дъжда,че нямам кърпа, да си бърша стъклото.
Той се засмя, наведе се и взе малко трева (оказа се чист коноп) от бившия покрив на шатрата си, сви две цигари-едната за мен, другата него и каза: "Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението — това е най-благородният път, пътят на подражанието — това е най-лекият път, и пътят на опита — това е най-горчивият път....Твоят път, млади човече завърши в моята шатра, а моят завърши на същото място, преди години, когато тук имаше друга шатра, и друг мъдрец, когото аз прегазих, яаздейки едно магаре, и похапвайки си парче лионска наденичка".
Продължихме да вдъхваме от конопа под дъжда, мълчейки, а дъждът се сипеше връз нас, и върху "Нисан"-а.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар