Често когато пътувам съм много мълчалива – прекалено съм заета да гледам и да попивам информация, лица, хора, емоции. В един момент, майка ми леко ме сръчка и ме попита “От както сме тук, да си видяла непривлекателен човек?”. Отговора е ясен – не. Естонците, за разлика от братята датчани, не можеш толкова лесно да ги причислиш към която и да е нация, защото нямат някакви типични отличителни белези. Повечето жени (или поне тези, които аз видях) бяха и брюнетки и блондинки и червенокоси, но най-вече естествени, непринудени, женствени и…различни. Голяма палитра от различни типове женска красота и най-вече – стил. В Естония е трудно да кажеш какво е на мода, защото улиците са толкова пъстри от хора, които са изградили своя собствена мода – собствен стил. Същото се отнася и за мъжете – като жена, която е привлечена и към двата пола (към женският не толкова сексуално, колкото чисто естетически), мога да ви кажа, че Талин за мен беше огразъм на сетивата. Сякаш в генният pool на тази нация има щипка руски сексапил, скандинавски чар и балтийска уникалност.
Нали се сещаш, че това се дължи на многото войни, и на това, че всеки завоевател е оставял семето си там ?
Какво излиза - войните и съпътстващите ги изнасилвания , които ние възприемаме като зло всъщност водят до красота, което пък е добро.
Я чакай - тук май нещо не е както трябва. Как така злото ще води до добро ?
Доброто, породено от зло добро ли е или зло ?
Игнасио Лойола някога беше учил последователите си така Exitus acta probat .
Прав ли е бил ?
От там идва и моята логика, че лятото, в горещият плевенски климат и застоял въздух, едва ли ще се прибера – не искам да звуча разглезена, но имам чувството, че ще се задуша.
Наистина е така.
Върнах се в Плевен и се задуших.
И ти ще се задушиш.
Не само от климата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар