1992 година.
Беше хубав есенен ден.Влязох в гробищата в Орладновци и подех по познатия ми път.Централната алея.Подминах с не много бърза крачка сектори, по едно време направих завой и попаднах на непроучено от мен място.Парцел, обрасъл в бръшлян и бурени.Паметник не се виждаше.Пристъпих напред, поразчистих едрите треви и се показа пейка.осавих си на нея книгата , съблякох си якенцето и се захванах на работа.Бурен по бурен, трева по трева.Бръшлянът беше изкубан,бурените премахнати,старите листа и боклуци-също.Отне ми около 2 часа, но отдолу се показа ръждясал оградка, килната на една страна, и самият надробен паметник.Един кръст.Нищо повече.Направен от пясъчник, и съответно надписът отдавна е бил отмит от дъждовете.....
Седнах на пейката и запалих цигара.
В дървото отсреща имаше птичо семейство.Вятърът шепнеше в клоните.Изведнъж някой ме докосна по рамото.
Подскочих.
Обърнах се , а насреща ми беше застанал един човек на около 60-70 години, слаб, висок, с прошарена коса.Захапал беше незапалена цигара и се усмихваше.
Прощавайте, че ви разтревожих-каза той-Може ли огънче?
Дадох му огънче, като не пропуснах да му кажа, че ме уплашил, а той се засмя и ме попита какъв съм на покойника.
Остана много учуден, когато му казах, че съм никакъв, ами просто ме е подразнило забвението, на което е подложен лежащия под краката ни.Може би ме помисли за луд, може би-не, но ме покани да седнем на пейката и започна :
"Някога, момче, някога аз не мислех, че ще стана гробар.Мислех си, че морето е до колене, бях хубавец, момите се обръщаха като минех по улицата, а момчета ми завиждаха, но и се бояха от мен, защото знаеха, че винаги мога да ги размажа с пестника си.Ожених се на 19 години.Жена ми беше на 17.Беше от Пирдоп.Аз съм от София, а тя беше гимназистка в Първа Девическа гинмазия..
Какви времена бяха.....Роди ми три деца.Голеният ми син е адвокат.Не съм го чувал и виждал от 1985 година.Дъщеря ми-нкяъде по морето.И нея не съм виждал от години.Другото ми момиченце почина при раждането.
Жена ми почина през 1982 година.От рак.Погребана е няколко пресечки надолу.Ако имаш време, някой път можеш да отидеш до там.Обичашве зюмбюли. горката.Аз работех здраво.Бяхме бригадири.Строихме Хаинбоаз и Димитровград.Там се научих на занаят.Станах заварчик.Имам 7-ти разряд.След това бях шофьор.Строихме Марица Изток.3000 заварчици бяхме.Шофьори нямаше достатъчно,Станах шофьор на камион и си докарвах добри пари.Позамогнахме се със жената, купихме си апартамент.Децата порастнаха.Синът записа право, дъщерята се влюби в един комарджия и избяга с него.Върна се след една година.Беше правила аборт.Прибра се в къщи, но не мина и година и отново зачезна.Аз започнах да пия.Не се прибирах в къщи, а както се върнех правех скандали.Синът ми се изнесе на квартира, само с майка си се виждаше.На мен не ми пукаше.Пиех си, ходех по заведенията с приятели.Любовници си имах.
Един ден се прибрах в къщи, а жената ме гледа с един уплашен поглед.не ми каза нищо, а смо побутна листът пред нея.Беше епикриза от болница.Пишеше "Карцином на белия дроб".Рак.Изтрезнях на момента.Седнах до нея и я хванах за ръката.Так седяхме докато се смрачи.Никой не продума и дума.
След 5 месеца почина.
Аз напуснах работа и дойдох тук.Станах гробар.Всеки ден ходя до нейния гроб и и приказвам.като беше жива само я псувах,сега-приказвам на земята.
Иам още три жени, които редовно идват тук, на гробища.И те седят до гробовете на близките си по цял ден.Други няма.
Идват на погребението с тумби народ, приказват високопарни приказки, а после си отиват.Няма ги традициите.
Едно време всяка събота гробището се изпълваше със живот.А какво ставаше на Задушница!Дори алеите се метяха.Тодор Живоков съм виждал тук.Идваше.Писатели, художници, военни.Може би беше някаква мода?
Сега няма такова нещо.
Онзи ден погребахме едно младо момче.Застреляли го на центъра на гарада.Дойдоха над 100 човека.Все млади, здрави, с тъмни очила.Дадоха ни по 500 лева.За Бог да прости.
Аз ги дарих на черквата "Света Неделя".Грешни пари са това.Бог зане, че аз няма нужда от много.
Искам само при жената да прости.Не пия вече.Нито капка.
Извинявай, че ти досадих.Аз уж за едно огънче, а се заплеснах.Този гроб ли?Ами не знам чий е.За първи път го виждам почистен.Стар е той-видаш ли от какво е направен?Пясъчник не се използва от много години, а и по царско време, от това са се правели паметници само на по-бедните хора.Богаташите са ги погребвали в гробници.Мраморни.
Жив и здрав да си.
И с тези думи, той си тръгна.Въпреки годините му, вървеше изправен.Твърдо стъпваше по алеята.изпратих го с поглед, а след тове загасих последната си цигара и станах.
Птичките отново пееха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар