***

Публикувано от Trichocephalus , 10 октомври 2007 - 20:04 

Догаря пламъкът на твойто име
изписано от сляпа длан
и сенки плъзват по стените
обгръщат в студ те моя блян

Докосвам с устни аз мъглата
обвила образа ти в хладен мрак
Въздишка-повей след душата
отминала затвора ми студен.

Ще зърна в ъгъла на мрака
последната искра ще назова,
ще я мълвя по пътя,който чака
и в небето ще я преродя