Приземи се най-накрая.Буун свали шлема на скафандъра си и избърса чело.Можеше и да е по-зле.Предния път, когато спореше така с компютъра, онзи се обиди и го забучи в едно блато , и трябваше на ръка да откопава кораба си.Сега поне е на твърда земя.Буун разкопча колана си и стана предпазливо.
-Проклета да е тази гравитация-изруга той, защото след като стана от амортизаторното кресло, силата на притегляне на тази планета го натисна все едно с чук по раменете.
Взе разпечатката от компютъра, прочете я и смачквайки я се опита да замери панела зад който се намираше бордовия компютър.Буун го беше кръстил "говедото".Разбира се-не успя.Заради силата на притегляне на тази неизвестна още планета, Буун не можеше и да се изплюе даже, камо ли да уцели нещо.Ставаше за дишане атмосферата тук.
Дотътри се до шлюза и си сложи на гърба антигравитационната раница.На момента усети облекчение.
-Отвори шлюза, говедо такова-заповяда той на компютъра и го инструктира със стандартните фрази да не допуска външни посетители докато го няма.
Шлюзът се отвори сърдито, а компютърът не каза и дума.Явно ще се цупи още няколко дни.Буун се усмихна-добре го насоли преди приземяването.
Самодоволен, той слизаше по трапа, усмихвайки се и не видя огромният клюн, червеният гребен и сърдитите очички, които го гледаха отгоре.
Клюнът се отвори.....
-Пенке ма, събери кокошките,пусти да опустеят, я виж оная шарената къде се е запиляла-май на другия край на двора, дека по обед нещо падна, гаче е главня.Я въри виж, че ми писна да кълват всичко-окълваха ми цетятя тия поразници проклети......
Няма коментари:
Публикуване на коментар