Британският маршал от авиацията Артър Харис заявява: “Ще премахваме http://www.13-februa...rkt.gifнемските градове един след друг, както се вадят зъби”. Всъщност първото нападение от този вид, в което участват 1000 самолета, е извършено на 13 май 1942 г. срещу Кьолн. Но очакваният “пълен ефект” е постигнат едва на 28 юли 1943 г., когато в огненото море на горящия Хамбург загиват 40 хил. души.
И едва след това идва редът на Дрезден. Изборът на саксонската столица не е случаен: градът, пак според проф. Дейвис, е място, в което има десетки хиляди мирни бежанци, като същевременно военизираните и помощни части в него се състоят най-вече от жени.
Първата вълна, съставена от 529 английски бомбардировача “Ланкастър”, хвърля смъртоносен коктейл от разрушителни и запалителни бомби.
За 45 минути градът е обхванат от огнена буря. Пламъците поглъщат града заедно с жителите му. Сутринта, когато в Дрезден се стичат огромни колони от спасителни отреди, идва втора вълна, този път от 450 американски летящи крепости.
Целта на англо-американците е постигната стопроцентово: от Дрезден не остава и помен. Според британски данни напълно унищожено е всичко на площ от 6,8 кв. км.
Броят на загиналите е спорен : 135 хил. души (според СССР) , 25 000 (според David Irving, Hitler and Holocaust Denial: Electronic Edition) , а над 30,000 са ранени.(Исторически анализ на бомбардировките на Дрезден) .
Бомбардировката над Дрезден е използвана от Третия райх, а по-късно и от СССР, за пропагандни цели.[4] Жертвите са завишавани многократно с пропагандна цел, понякога до 10 пъти повече от реалният им брой, а бомбардировката над града е представяна като абсолютно неоправдана.[2] От друга страна Съветите сочат броя на жертвите от бомбандировките на 135 хиляди, а министерството на пропагандата на Йозеф Гьобелс дава 200 хиляди убити.
Интересни са и следните факти : След завръщането си от съветски плен през 1953, фелдмаршал Фридрих Паулус избира и се заселва символично във вилната зона над град Дрезден - Вайсер Хирш (нем. Weißer Hirsch), където прекарва за постоянно остатъка от живота си до 1 февруари 1957 година. Бомбандировките на Дрезден и техните мащаби стават основно известни на широката публика от бестселъра "Кланица-5" на писателя Кърт Вонегът.
използвани материали от wikipedia , bg.altermedia.info, freie-offensive.net
Всички мнения и коментари, публикувани в сайта , изразяват личното отношение и позиция на потребителя (автора) и той носи цялата отговорност за тях
Този материал може е за лично ползване и може да се ползва според условията на Creative Commons License.
Няма коментари:
Публикуване на коментар