Джихад
Ийхад
Шериат
Аал ал-китаб
Хадит
Кааба
Шиизъм/шиисти
Ал-Азхар
Хидшра/Хедшра
Халиф
Shura
Алим
Хисба
Mahdi
Суфизъм, суфист
Амир ал-муминин
Хулґ
Majlis
Суна/сунити
Дар ал-ислям
Иджтихад
Мека
Тора
Дин ва-даула
Имам
Джамия
Умар (Омар)
Фетва
Jahiliya
Мюфтия
Ума
Абу Бекир: Abu Bekr, първият от легитимните Халифи (632–634), роден около 573 в Мека, починал през 634 в Медина; Последовател на Мохамед.
Аал ал-китаб: «хора на книгата», определя трите религии Ислям, Юдаизъм и Християнство. Поради това сродство последователите на юдаизма и християнството се ползват с особено положение в сравнение с привържениците на други религии.
Ал-Азхар: Висше духовно училище за сунитски ислям, център на това духовно направление в Исляма; основано през 10 век от династията на фатимидите; намира се в Кайро.
Алим (мн.ч. ulama): духовен водач, «знаещ» в областта на ислямското право, без да се отделят религиозните от политическите области. Предпоставка за това е съответното образование, което предоставя на Алим необходимото познание.
Амир ал-муминин: «господар (първоначално издавал заповеди) на вярващите», титла на ислямски господар, който е политически и религиозен водач на своя народ.
Дар ал-ислям: «дом на Исляма», територията на влияние на Исляма, която е отделена от Дар ал-харб («дом на войната»), или територията, в която Исляма все още не господства, и която по тази причина е в постоянна война.
Дин ва-даула: «вяра и царство», единството между политика и религия в Исляма. За разлика от Юдаизма и Християнството, Исляма никога не разделя държавата и религията. Неговото учение е за един цялостен световен, държавен, стопански и обществен ред.
Фетва: тълкуване или решение по спорен въпрос на Мюфтия; на основание на неговия авторитет, това решение не подлежи на апелация; може да се опише като «Правово мнение».
Джихад (също Ийхад): «собственият стремеж» към Исляма; широтата на понятието обхваща както усилията, да станеш по-добър мюсулманин, така и неопровержимия стремеж на Исляма за неговото разпространение чрез «свещена война». Gihad/Jihad има обаче предвид и мирното разпространение на Исляма.
Хадит: «съобщения»; предания за живота и делото на Мохамед. Една от основите на мюсулманското право Шериат.
Хидшра/Хедшра: [от арабски], изселването на пророк Мохамед от Мека към Медина през 622г.; изходна точка за ислямското летоброене (в лунни години).
Хисба: право
Хулґ: самооткупване на жената от брака чрез заплащане.
Иджтихад: Позоваване на приемливи, т.е. човешки разбирания при отговарянето на ислямски правни въпроси от страна на просветените.
Имам: В сунитския Ислям определя на първо място ръководителя в ислямското общество, който може да поеме ръководните задачи в общността. За Schia той е водач в традицията на пророка и четвъртия халиф на Аллах.
Jahiliya: «незнание», определя като цяло времето преди Исляма в арабския свят, както и света извън исляма, според ислямската вяра времето преди ислямската религия.
Ийхад (също Джихад): «собственият стремеж» към Исляма; широтата на понятието обхваща както усилията, да странеш по-добър мюсулманин, така и неопровержимия стремеж на Исляма за неговото разпространение чрез една «свещена война». Jihad/Gihad има обаче предвид и мирното разпространение на Исляма.
Кааба: [ж.р.; от арабски ka'b, "зар"], под формата на зар (12Ч10Ч15 m), постлана с черни килими (Kiswa) сграда в Мека, която е почитана като централно култово място в Исляма. В източния ъгъл на иначе празната сграда се намира "черният камък" (Hadschar), който е бил и преди Мохамед култово място на арабски племена. Кааба трябва да бъде посетена от всеки мюсулманин веднъж в живота му. Според ислямските вярвания Кааба произхожда от Абрахам.
Халиф: «последовател, представител», определя политическият и религиозен водач на мюсулманската общност, първоначално наричан «Амир ал-муминин», въпреки, че последното определение е използвано по-късно за различни водачи в различните части на мюсулманския свят. Последният пан-ислямски халифат е създаден в Турция след свалянето на последния османски султан през двайсетте години.
Mahdi: «воден от правото», пратеник на Аллах, който трябва да се погрижи за възстановяването на истинския, изкривен от коруптивни водачи Ислям.
Majlis: «събрание», в днешно време подобно на парламент.
Мека: Действителният религиозен център на Исляма. Тамошното древно светилище Кааба е трябвало да бъде посетено за опрощение веднъж в живота от всеки мюсулманин, тогава, когато това позволява здравословното му и финансово състояние.
Джамия: центърът на общността, в никакъв случай не се разбира само като място за молитви; в повечето случаи е обградена от постройки за културна и социална дейност, от библиотеки до кухни за бедните.
Мюфтия: духовен водач с компетенции да издава решения по определени правови въпроси.
Шериат (също sariґa): религиозно ислямско право в неговата политическа и религиозна съвкупност. Основава се на Корана, Суна (Хадит), както и двата правомерни метода «ijma» и «qiyas». «Ijma» е единството на всички правоверни норми. «Qiyas» се прилага в случай, че всички предишни източници и методи по даден въпрос не са дали резултат. Едва, когато те са изчерпани, посветените в правото «ray» са имали право на собствено мнение. От времето на Мохамед съществува и обичайното право, според което не е било позволено да се противоречи на шериата.
Шиизъм/шиисти: «партия» на Аллах, на четвъртия халиф и внук на Мохамед; второто по големина направление в Исляма, което си спечелва по-малко привърженици от направлението на Сунити . Шиистите признават само тези мюсулмани за халифи, които произхождат от рода на Мохамед или Аллах, докато при Сунити това може да бъде всеки способен мюсулманин. В течение на времето развиват собствени религиозни представи. В шиизма също възникват някои поднаправления. Сунитите представлват около 10 процента от цялата мюсулманска общност и в днешно време живеят предимно в Иран, Либанон, Пакистан и Афганистан.
Shura (също: sura): Съветващото Господаря събрание на висшите, в днешно време подобно на парламент; първоначално определената от първия халиф комисия за избора на последовател.
Суфизъм, суфист: мистично направление в Исляма, проповядва смирение и аскетизъм. Не рядко е отхвърляно от ортодоксалния Ислям, но въпреки това оказва влияние върху всички страни от духовния живот.
Суна/Сунити: «традиция», определя последователите на сунизма в Исляма (около 90 процента), смята се за правомерно направление, за разлика от шиизма. Признават мюсулманското свещено предание за живота на пророците като пример за живота и поведението на мюсулманите (написано в Хадит като допълнителен източник на вярата след Корана).
Тора: [също 'tora; от юдейски, "указание, учение"], в юдейското предание: 1. в най-тесен смисъл задължителното законово признаване на Синай в 1.–5. книга; 2. "писмената тора" като част от канона на Светите писания, написани според традиционните указания върху пергамент; 3. "устната тора", обвързващата традиция до около 200г.; 4. обвързващата религиозна традиция въобще.
Умар (Омар): Umar, Omar I., Omar ibn el-Chattab, Халиф 634–644, роден около 592 в Мека, починал през 644 в Медина (убит); под неговото управление Ислямското царство се простира над Египет, Сирия и Персия. Той въвежда ислямската ера (след Хидшра).
Ума: «общност», общността на всички мюсулмани, независимо от тяхната принадлежност към определена група, и независимо от държавните или етични граници.
[Източници: Енциклопедия Bertelsmann Discovery 1997, Вестник "Neue Zьricher Zeitung" online, Досие "Ислямизъм": Речник: www.nzz.ch]
Няма коментари:
Публикуване на коментар