18 септември 2009

***

Публикувано от Trichocephalus Икона, 09 октомври 2007 - 12:14


Събудих се със тъмно чувство.
Заспал бях с хиляди желания-
за хора, мисли и за тебе също,
а днес ме трови скука, без страдание.....

Платното стене в дните на безветрие,
на кораба аз всичко бях събрал.
Днес в нищото, в утайка от неверие,
душа се дави и каквото бях и дал.

Дали не спя все още във сумрака,
къде е времето, което все върви?
Дали тя будна тама ме чака,
сърцето спи-дали ще ми прости?

Ще се разминат ли пак пътища незнайни,
сърцето почва бавно да кърви.
В кръвта усещам вчерашните тайни,
пак чувствам аз , и липсата боли.

Но времето зове безмълвно спомена
то цял живот за него се върти.
Без дом съм аз-зове ме корена,
но светлината е във нейните очи.

Ще те намеря ли? Не искам и да знам.
какво намерих с вчерашните дни,
щом днес душата стене и съм сам,
длъжник на времето със днес дори....

Няма коментари:

Публикуване на коментар