Публикувано от Trichocephalus , 06 октомври 2007 - 17:40
Дрогирал болно постоянствоаз пиша дрога,не мечта...
Мечтите бяха детското ми бягство
от нещото,което сам сега градя....
унесен съм,и се нося
сред всичко-що не ме разбра
Днес мачкат беззащитни,аз пия,прося....
За кой наречена бе моята съдба?
Пътувам.накъде?-картини чужди.
Не мисля.Страда моята душа.
Днес зърнах теза миг.Аз имах нужда...
Аз имах!Имах ли?И кой разбра?
Задъхано е моето усилие да чувствам
каква цената е на скъпите неща?
и колко дълго жив ще се събуждам?
излъгах ли,че в теб ще се врека?
Със тези мисли аз пътувам.
И знам в душата днес закотвих колене!
Аз сбогом казах,роб да не робувам..
Но жертва днес съм.Дивото към теб зове!
Няма коментари:
Публикуване на коментар