Лутах се през лилавите грозни глави на цветята.Хищните им венчелистчеста се протягаха към лицето ми.Изподраха ми дрехите - кръв шурти през разпраните панталони и риза.Сърби ме ужастно, но не мога да се почеша.Чувам стъпките му някъде зад мен, из гъсталака. Едно цвете ме чака -огромно е, двете тичиники не ме изпукат от поглед.Все едно ме гледа - отворило е плодника си като вагина на жадна проститутка, усещам дъха му вече - на гнило, сладникаво-мазна тежка миризма.Едно време на упражненията в моргата миришеше така. Вече не мога и да дишам - повръща ми се, но продължавам да тичам.Цветето отвори още-повече плодника си, свивам в последния момент встрани, но ме пльосна по гърба с листото си.Падам, сълзите ми се примесват с влажната почва, мокро и лазя, кръвта, сополите, сълзите стават на каша по тялото ми,сърбежът е вече непоносим.Чувам Го как мачка растенията зад мен.Юле, къде си ?Напразно - знам, че я разкъса котката, докато летяхме през над градината. Не мога вече да летя.Изправям се, но попадам в нещо като мрежа - лепкаво и мазно, като сока от растенията.Мирише лошо. В атавистичен страх се опитвам да разкъсам нишките, но не мога -още повече полепват по мен. Кой ли е изплел този капан? Интересът ми е чисто академичен - все едно гледам тялото си отстрани как се бори с нишките, а аз вися на няколко стъпки над него и гледам.Ужасът ме е напуснал - гледам как тялото ми прихва.Едно-две потрепервания и повече няма нищо. Тогава То ме настигна.Спря се пред мрежата и започна да души Опакованото ми в нишки тяло.Странно е да се наблюдаваш отстрани - все едно си природолюбител, изучаващ тайните на материята. Тогава видях и Нея - огромна, по-голяма и от Него, с осем крака по които има мъх, голям бял кръст въху тъмният и гръб.Във милионите фасети на очите и се оглеждаше цялата сцена - аз, завит в пашкула от паяжина, Той, който пред нея се беше смалил някак си, листата на Цветята, които толкова ме бяха наранили.
Бавно, величествено Тя дойде до тялото ми, и заби жилото си в мен.Почувствах една лекота, едно блаженство, каквото никога досега не бях чувствал през дългият си вече цял месец живот.
Бях свободен.
Цецо свали бавно наочниците и пръстена за телемисловен контакт от главата си и с треперещи пръсти си запали цигара. Заслужаваше си парите.Определено.Това е по-истинско и от секса.По-дяволите -някой ден ще стана наркоман - си помисли той.И всеки път - 1 000 долара , които превеждам "Булгариан Ъдвенчън Инсект Къмпани" . Следващият път ще поискам да съм в съзнанието на паяка. Стига с тези пеперуди - писна ми да съм все аз жертвата.Цецо смачка фаса си в ръба на пепелника и стана от "яйцето" ма невротрансмитера.
Няма коментари:
Публикуване на коментар