Публикувано от Trichocephalus , 22 ноември 2007 - 16:39
Кой те чака до вчера уплашеннеумишлено той се роди.
Не изпитал надежда, нечакан,
ти срещна го и с чувства дари.
Там денят стана миг споделен,
а нощта беше тиха прохлада.
Не отблъсквай бездомник самотен,
самотата е твоята клада.
В твоята стара тъга бе тоз пътник,
вопъл, в който ти бог обвини,
че умира човекът несретник,
неживял в седемте чужди дни.
Този скитник-надежда пред тебе!
Свойте седем мечти покажи-
как бушува в теб новото време,
как обичаш и мразиш, кажи!
колко път извървял си самотен,
с колко хора съдба сподели,
за кого твоят смисъл бе златен,
хладна буца в теб как се роди!
Няма коментари:
Публикуване на коментар