Едуард Григ - " Утро " от Сюита No.1 "Пер Гинт"
За незапознатите - Григ пише творбата през периода 1874 -1875 г.Световната премиера се е състояла на 24 февруари 1876 г. в Кристиания (днешно Осло), в изпълнение на оркестъра на Театър Кристиания, под диригентството на Юхан Хенум
„Уважаеми г-н Григ,
Пиша Ви във връзка с един проект, с който възнамерявам да се заема и в който Ви каня да участвате и Вие...Предлагам да адаптирам за сцената (драмата) Пер Гинт, чието трето издание ще се появи скоро. Бихте ли композирали музиката, която ще е подходяща за нея?”
С това писмо, написано от норвежкия драматург Хенрик Ибсен, започва едно от най-успешните сътрудничества в историята между драматург и негов съвременник музикант. Ибсен публикува драмата си Пер Гинт седем години по-рано – пише я в рими и отдава слабо внимание на практическите въпроси около една театрална постановка. Вместо това той я замисля като национална епична поема. Но през 1873 г. убеждават Ибсен да свие Пер Гинт до форма, която би могла да бъде поставена на театрална сцена.
Григ веднага приема поканата да съдейства за поставянето на Пер Гинт. Сценичната версия на творбата, представена за първи път в Кристиания (Осло) през 1876 г., има огромен успех. Рецензия в главния сутрешен вестник в града я обявява за „изключителна творба ...с наличието на дръзка оригиналност в цялостното музикално оформление.”
Макар, че цялата музика към спектакъла на Пер Гинт днес се изпълнява рядко, тя става особено популярна чрез двете оркестрови сюити, които композиторът извлича от партитурата десет години по-късно. Сюитите Пер Гинт, издадени през 1888 г. и 1893 г., са се запазили като едни от най-популярните концертни творби на Григ.
Сюита №1 започва с Утро - музика, която се използва навсякъде (от рекламни клипове до анимационни филми), заради емоционалната картина на изгрева в началото на красив ден. В първо действие на пиесата Пер се завръща от живота си като отшелник в планината тъкмо навреме преди кончината на майка си. Смъртта на Озе е тържествена елегия, която съпровожда този момент в пиесата. Танцът на Анитра първоначално е представлявал музика за млада бедуинка, която грабва погледа на Пер с един секси кючек. Частта "В пещерата на планинския цар" рисува картина на група доста немирни тролове, които се веселят, тук темпото се засилва и музиката става все по-буйна и неудържима.
използвани материали от youtube.com и classical-bg.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар