Обикаляйки българското интернет пространство попаднах на едни размисли във форума на daobg.com :
За четенето
Пуснато от popai, 31.08.2009, 13:07 in Читателски записки
"Факт е, че вече четем ненормално - обилно, алчно, експедитивно, неосъзнато, хаотично, рисково, налудничаво. Само и само да не изостанем на перона. Жалко е, но бързината вече е основен показател за качество. Темпото става все по-бързо, с което се минимизира възможността не само на читателите, а изобщо на активните хора да мислят. Спомнете си за Мечо Пух, когото Кристофър Робин влачи по стълбите, главата му се удря по стъпалата, а той си казва: “Ех, само ако имах време да се спра, да помисля!”.
Ускорението не е най-нормалното състояние на човечеството. Защото от физиката знаем, че прекомерната скорост деформира.
Времето и търпението наистина са на изчезване. А четенето може да бъде само бавно. Време е нужно за цял един алгоритъм.
Това са пет фази - възприемане, разбиране, осмисляне, интерпретиране и прилагане на практика. Ако възприемеш всеки ред, всяка идея, всеки образ, без да прескачаш или да ръмжиш срещу автора, едва тогава тръгваш и да го разбираш. Да разбереш една книга, означава да изпиташ радост от прочетеното. Опасността се изразява в т.нар. “илюзия за разбиране”: струва ти се, че си разбрал всичко, а дефакто си разбрал, но не съвсем, или възприел си, но неправилно. Налага ти се да преразкажеш и да обясниш на друг и се объркваш. Или започваш да препрочиташ и изведнъж получаваш озарение: “Аха, ето какво означавало! Как така съм го чел преди, без да го разбера? А ми се струваше, че ми е ясно”. Такива “казуси” са се случвали на всеки. Но е важно веднага да се появи усещане за неразбиране, съзнание за извършена грешка и да се предприеме опит за коригирането й.
Неразбирането при четенето е все по-голям грях на образованието в цял свят. Сякаш за да получиш отличен в училище, е достатъчно само да си изкълвал фактологията по теста или да си наизустил урока. Няма по-добра проверка на разбраното от преразказването. Разбирането за съжаление зависи и от намесата на издателската ръка, и от книгата като тяло. Неподозирана вреда върху един неопитен читател могат да нанесат както лошият превод, правописните и печатните грешки, така и лошият дизайн, неадекватният шрифт, а дори и отблъскващия цвят или миризма на хартията.
Паралелно с усложняването на живота е нормално да търсим облекченията. Подобно на манията по бързото хранене, готвене и отслабване вече наблюдаваме и мания по бързото, лесното и опростеното информиране с цял арсенал вълшебства. Хит сред тях са книги и вестници за easy-to-read (лесно четене). Това са не само аудио версиите им в МР3-ки за “четене с уши”. В САЩ отдавна се продават ексцентрични формати на класически произведения само върху една страница формат А-3 или върху тоалетна хартия. Във Великобритания още през 2007 г. “оскверниха” Шекспир и Библията, като ги преобразуваха в манга и комикси. И тази тенденция е във вихъра си. В началото на август в САЩ издадоха и “451 градуса по Фаренхайт” на комикс. При това лично Рей Бредбъри е пожелал easy-модификацията и е написал предисловието. По начало подобни издания са полезни за трудночетящите и слабограмотните или като инструменти за привличане на масов интерес.
Но има риск от пристрастяване на клинично здрави читатели и склонни към мързел грамотни индивиди към лесните за четене издания. Именно простотата, непринудената лексика, лекотата и дори лекомислеността подкупват читателя. Манията по лесните за четене “клонинги” сериозно импонира на воплите на критиците да се четат книги като “Престъпление и наказание”. Писателят Койо Одзаки обаче е един от малцината, които открито признаха, че руската литература е възсуров бифтек, а японците обичат постната риба.
Литературата “бифтек” отдавна се е оказала твърде тежка за ленивите ни стомаси и в мига, в който ни предлагат пюре, всички му се нахвърлят. Леката италианска паста днес е оригинална недвусмислена метафора за “диетично” четене, което при пристрастяването носи рисковете от, бих казала, ментална анорексия и интелектуална булимия. "
От едно интервю
Не съм съгласен по принцип с гледната точка изказана по-горе.
Всичко, което е казано в коментара е вярно като факти, но интерпретацията и изводите са погрешни , според мен.
На никого в света не е нужно да има голяма маса от хора, които да четат Достоевски и да философстват.Това вече сме го преживели - в края на XIX и началото на XX -ти век положението в Германия, с класическото образование е било точно такова. Четенето на книги е довело до бумът във философията, психологията, хуманистиката и прогреса.Маркс, Ницше , Фройд .И какво е спечелил света от факта, че през 19 век там е имало най-много философи, а в началото на 20-ти век физици, математици, астрономи на глава от населението?
До две световни войни , в които отегчени всестранно развити личности с голямо удоволствие са се избивали един с друг.
До тоталитаризъм, милиони жертви и разбити съдби.
За какво му е нужно на един сервитьор да чете Мор и Достоевски ? Да почне да мечтае за справедлив свят и да тръгне да променя настоящият ли ?!
Ами на хладилния техник да чете Толстой? Да разбере, че живурка само, а някъе по света има хора, които държат на мечтите си ли ?
За какво е на един работник в стоманолеяния завод да чете Маркс ? Да разбере колко е несправедливо отношението на работодателя српямо него ли ? И той да тръгне да се бори за справедлив свят ли ?
Ами на една домакиня за какво и е да чете "451 по Фаренхайт" ? За да установи колко си прилича с Моли ли ? И как Бредбъри е оплюл нейния начин на живот ли ? А след това и тя да тръгне да променя статуквото ?
Нали ако прочетат нещо, което се различава от техният мироглед, те ще започнат да мечтаят и да и искат същото.Това обаче ще доведе до неудовлетворение от живота им на работник, на домакиня, на сервитьор.От това ще страдат работата им, семействата им и в крайна сметка-цялото общество.
Образованият, мечтаещият труженик вече няма да е пълноценен техник или работник, ами ще иска все повече и повече.Ще чете, а четенето води до пристрастяване.Ще открие нови светове, ще погледне по нов начин на досегашния си живот и ще се отврати от него.Ще тръгне да търси изход от положението-и ето ти марксизъм,революции, войни.Смърт и разрушение.
Не, благодаря.
По-добре е да гледат мачове и "Перла" , да получават достатъчно пари за да осигурят издръжката на семейството си и да се чувства удобно и уютно в кошарата, да си купуват телевизори, халдилници и готварски печки, без да разбират , че съществуват и други светове.
Личности има достатъчно на този свят.
Трябва да ги има, за да може да вървим напред, към бъдещето, но не трябва да допускаме да станат прекалено много, освен ако не искаме да повторим грешките от началото на миналия век.
Няма коментари:
Публикуване на коментар