2007 г.
Е-и моят ред дойде.Мисля си това докато удрям с кирката по спечената пръст.Червена, твърда, надсмиваща се над моите опити да проникна в нея.При всеки удар на кирката излизат искри.Потта се стича по слепоочията ми и на два-три удара я забърсвам с опакото на ръката си.
Слънцето отново е зенита си.Сянка няма никъде.Защо ли точно днес трябваше да умира?Не можа ли да изчака до другия месец, когато щеше да е хладничко.удрям аз, удрям....
Бай Съйко се е подпрял на лопата и чака да свърша аз, та да изхвърли пръстта.Старо куче е той.Видял и препатил.На тия гробища работи от 20 години.На половината село той е изкопал гробовете.Вижте го-подпрял се е и дърче някаква тервичка.То не че има с какво да дъвче-в устат му са останали три зъба на кръст.Като се ухили-вятърът свири през оградата му.Жена му-буля Минка само го налага с каквото и падне.ТОй всяка вечер пиян-залян се връща в къщи, и тя го почва още от портичката-"Ти такъв-онакъв, пак ли пиян се връщаш" и хвърля по него нещо, каквото и попадне.Един път го удари с една саксия по главата, саксията се счупи, главата-не.После тя оплакваше съкъзчето си, което било в саксията и го обвини него, че е виновен.
Ама пък си се обичат хората.Спор няма.Женени са от 40 години и все тъй я карат.
Работата е тежка, но пък не се налага да мислиш.Ей го-какво правя, какво си мисля в момента."Ей, бай Съйко, не видиш ли, че съм готов?Няма ли да поизхвърлиш тая пущина, че ми окапаха ръцете?Да не хвърля кирката по тебе"-викам му аз, а той изплюва тревичката, ухилва се и почва.
Сега е мой ред да почина.Зор си е.На едната ми ръка се е появила пришка-ама така си е, аз какво работя в града?Седя зад бюрото и подпечатва квитанции.Две кутии цигари на ден ми не стигат.И резултатът е налице-задъхвам се като циганска кобила на баир.Ако не беше и това погребение, и толкова работа нямаше да свърша.В къщи дувар ме чака да правя, ама пусти и мързел.....Пустото му и село-да няма гробари.Никой не ще да копае.Мързели са тия, мързели.Аз от града да дойда, гроб на комшийката да правя.Добра душа беше тя.Бабичка за чудо и приказ.До онзи ден само ходеше на полето да пасе козичката си.Ходеше и я пустосваше по цял ден.Двечките си живееха самички, ама бабчката и градината си гледаше, и козичка си доеше, и къщата и чиста и подредена беше.Сега-всичко на халос ще отиде.Никой си нямаше бабето.Мъжът и, дядо Иван-отдавна са го погренали-ей го-ей там на другия край на гробището 30 години има от тогава.А тя-все сама я помня.и сега-сама ще си отиде от тоя свят.Женат аме помоли да дойда да копая.Пустата му и кирка.
Айде пак да я подхващам, че бай Съйко е готов и ми се хили.Занм, занм, градско чедо съм, не мога така бързо да копая.
Туй слънце живота ми изпи.Да легна в гроба най-добре ще да е.Как намери и точно в най-голямата жега да умре бабата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар