21 септември 2009

Интервю с гробар 4

Публикувано от Trichocephalus Икона, 23 юни 2008 - 13:53
Тоя доктор не позна.Само се бъзикаше със сестрата и раправяше, че "тъй ми е било писано".Ето ме-жив и здрав съм си.Помня и катастрофата-жена ми дето ми викаше, че не можела да живее повече в лъжа.Аз се ядосах и посегнах да я ударя.Фаровете на камиона отсреща.Трясъкът.Болницата след това, гласа на лекаря и сестрите.Жена ми-плаче.Нека си плаче.Тя е виновна за всичко.Ако не се беше правила на светица, никога нямаше да отида при Генчето.Леле какви устни имаше тя.Като сочни праскови.Посрещаше ме и още от врата започвахме.Пълен екстаз.Никога не съм се чувствал така, както с нея.Жена ми все не искаше да правим секс, както го показват по филмите,а Генчето-сама правеше всичко.Талант има това момиче.Само да изляза от тук и веднага отивам при нея.Интресно-не ме боли никъде.Вчера не можех да помръдна и пръста си от болка.А уж ми слагали успокоителни.Вятър работа-сигурно крадат упойките в болницата и ги продават, а на нас ни викат, че слагат.Преди,по Бай Тошово време, като бях готвач в "Балкантурист", така правех с месото, с подправките , с картофите....Живот си беше.Ядене и пиене до насита.Крадеш-и никой не забелязва.Пари си имах-преливаха ми джобовете.Тя жената ако знаеше тогова колко момичета прекарах през леглото си-още тогава да се беше развела с мен.А тя сега, на по петдест и кусур години като станахме-сега се усети, че кръшкам.Ама тъй е то-тогава имах пари и за гаджетата и за нея.Сега-йок.Да.За всичко тя е виновна.Ако не беше почнала с нейното циврене, сега да не съм тук, в тази скапана болница.Кое ли време е, че е така тъмно?Проклети щори-не мога да разбера ден ли е, нощ ли е.
-Виж къде изсипа тази лопата.
Глас.Кой ли говори?Какви са тия лопати?
-Куре, дай да пием от бирата, че се стопли, остави я тая пръст-до довечера има много време, ще го заринем тоя пустиняк, колко му е, ама бирата няма да ни чака.Нали за Бог да прости ни я дадоха.
Пак същия глас.Има и още един.
-Да бе.Я дай тука, на сенка да влезем.Работата няма да избяга.Я кажи-видя ли вдовичката каво парче е?Таман.
-Да, бе, ама оная,другата, русото парче, дето беше със капелата, на мене по ми ареса.Само кви джуки имаше-леле-мале, как да не я захапеш.Тоя пустиняк, долу, добре си е живял.Вдовичката гледаше оная все едно е змия ти казвам, а през цялото време я гледах, докато попа мънкаше неговите си щуротии.Хмм.Тази бира е почнала да се топли, виж-стана икиндия.Хората вече ракия жулят, а ние с тебе не сме още една бира изпили.Я кажи-у вас направили сайваната?Нали викаше, че покривът паднал?
-Не съм бе-кога време да остане-не видиш ли-всеки ден по някого ровим тука.Добре че багерът е изкопал дупките, та поне не дълбаем , ми само заравяме.Уж бързо става, ама пипкава работа си е това нашето.То поне парите да бяха пари, ама на 150 лв и бегай от тука ми вика онзи от общината.Пък аз да се оправям.Знаеш ли-и тук гласът зашепна-миналият месец, в гроба дето е над крушата-в отсрещния парцел, заровихме с Иван Тъпото една мутра.Ам мутра ти казвам-поне двайсет мерцедеса и беемвета имаше и само муцуни ти казвам имаше.Та с Иван затваряме ковчега, а ония ми ти муцуни хвърлят вътре пачки с пари.Поне десет, ако не и петнайсет хиляди хвърлиха вътре.Иван няма да се сети да рови наново,прекалено е тъп, а аз няма да мога сам.Навит ли си ?
-Баце,ами ако ни уловят?Ще ни съдерат кожите, човече-казвам ти.
-Няма бе, няма.На онзи-доктора-как му беше името-дето му вземахме пръстените някой надуши ли ни?И сега няма.Спокойно.Дай сега да ставаме, че бирата свърши.За другото-ще се разберем.Ти мисли.Ще делим фифти-фифти.Нали тъй?
-Тъй, тъй.Ще помисля, баце.Мой човек си ти-каза първия глас и аз внезапно усетих къде съм.Не бях в болницата.Намирах се в гроб.
В моя гроб.....

Няма коментари:

Публикуване на коментар