Добре дошла

Добре дошла. Седни. Какво те носи?
Защо ме гледаш толкоз любопитно
и ми задаваш същите въпроси —
обичам ли те още ненаситно?
О, не, макар че искам, но не мога.
Сега по здрач сърцето ми самичко
припомня си безцелната тревога
когато бях за теб готов на всичко,
когато в толкоз дни незабравими
на тебе беззаветно се обричах.
Сега — ела при мен. Седни. Кажи ми —
защо така дълбоко те обичах…

Йордан Стубел (1897-1952)

Всички мнения и коментари, публикувани в сайта , изразяват личното отношение и позиция на потребителя (автора) и той носи цялата отговорност за тях
Този материал може е за лично ползване и може да се ползва според условията на Creative Commons License.