18 септември 2009

Кръстът

Публикувано от Trichocephalus Икона, 14 март 2008 - 01:57
"Ние  не придаваме съществено значение на кръста: това би било греховно и би
било идолопоклонство. Ние почитаме кръста, заради Онзи, Който умря на него."


Наричат кръста знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от предисторическо време са били религиозен символ, предпазващ знак в почти всички световни култури. Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър — най-мощният, всепобеждаващият, но и главата, интелекта. Южната страна означава южния вятър — огън и чувство, но и топене и изгаряне. Източната страна представя източния вятър, сърцето — изворът на любовта и живота. Западният край символизира мекия западен вятър, идващ от страната на духовете, диханието на смъртта.

За алхимиците кръстът е бил символ на четирите елемента: въздух, земя, вода и огън.

Преди всичко обаче — това е символ на Христос, Неговото разпятие и слава, и по този начин — символ на християнската вяра и Църквата. Именно като такъв символ кръстът е получил най-голямо разпространение — в най-различни познати и непознати форми, с различен произход и приложение.

Публикувано изображение

АНХ

Анх - най- значимият символ за древните египтяни, известен също и като crux ansata, или ansate, т.е. "кръст с ръкохватка". В този кръст се обединяват два символа — кръст, като символ на живота, и кръг, като символ на вечността; заедно те символизират безсмъртието.
Този кръст също така символизира и единението на женското божество — Изида и мъжкото божество — Озирис, т.е. съюза на земното и небесното. В иероглифното писмо с този знак се бележи "живот". Египтяните рисували анх върху амулетите си, за да удължат земния си живот; с този амулет били погребвани, за да са сигурни, че ги чака живот и в отвъдния свят. Вярата в силата на този символ се градяла върху представата, че именно така изглежда ключът, с който се отваря вратата на смъртта. Надявайки се, че самото присъствие на символа предпазва от наводнения и колебания на нивото на водата, рисували символа върху стените на каналите.
В по-ново време го използвали врачки и магьосници в магьосническите си ритуали и гадания.
През 60-те години на вече отминалия век, във времето на хипитата станал популярен символ на мир и справедливост.



Публикувано изображение

КРЪСТЪТ НА ГОЛГОТА

Латински кръст, известен още като кръст на "въздигане" или "снижение". На него са изобразени трите стъпала на християнските добродетели — Вяра (най-високата), Надежда, Милосърдие. Един от най-лаконичните кръстове на олтара.

Публикувано изображение

ГАМА - КРЪСТ

Гама - кръст, или Гамадион, наречен така заради неговата форма, близка до гръцката буква "гама". Твърди се, че символизира Христос като "крайъгълен камък на Църквата". Често може да се види върху облеклото свещениците на православната църква.

Публикувано изображение

ГРЪЦКИ КРЪСТ

Гръцки кръст с най-простата форма. Всички страни са равни по дължина. Този знак (quadrata) се е използвал от предисторическо време с най-различно значение — като символ на бога на слънцето, бога на дъжда, като символ на елементите, от които е създаден светът: въздух, земя, огън, вода. В ранното християнство гръцкият кръст е символ на Христос.
Върху националния флаг на Гърция този кръст — бял на син фон се е появил за първи път през 1820 година, символизирайки борбата против управлението на турците-мюсюлмани.

Публикувано изображение

ЖЕЛЕЗЕН КРЪСТ

Най-висшата военна награда в Германия е железен кръст със сребърен кант, учреден от Фридрих Вилхелм ІІІ Пруски през 1813 година по време на войната с Наполеон. По време на Втората световна война Хитлер добавя към този кръст и нацистка свастика, която официално е премахната през 1957 година.
В хералдиката тази форма най-често се нарича "forme" или "pатте" (на фр. - "лапа"), заради формата си, която напомня четири лапи.


Публикувано изображение

КЕЛТСКИ КРЪСТ

Понякога го наричат кръст на Йона или кръгъл кръст. Кръгът символизира както слънцето, така и вечността. Този кръст, който се е появил в Ирландия преди VІІІ в., вероятно произхожда от "Хи-Ро" (вж. Константинов кръст), монограм от първите две букви от името на Христос, написани на гръцки. Често пъти този кръст се украсява с резбовани фигури, животни и библейски сцени, като например грехопадението на човека или жертвоприношението на Исаак.

Публикувано изображение

КОНСТАНТИНОВ КРЪСТ

Кръстът на Константин — монограм, известен като "Хи-Ро", състоящ се от Х (гръцката буква "хи") и Р ("ро") — първите две букви от името на Христос на гръцки език.
Легендата гласи, че именно този кръст император Константин видял в небето пътувайки към Рим при своя съуправител и едновременно противник Максентий. Заедно с кръста той видял надпис: In hoc vinces - "с този ще победиш". Според друга легенда, той видял кръста насън в нощта преди битката, при това императорът чул глас: In hoc signo vinces (с този знак ще победиш). И двете легенди твърдят, че именно това предсказание обърнало Константин към християнството. Монограма той направил своя емблема, поставяйки я върху лабарума — държавното знаме на Рим, вместо орела. Последвалата победа при моста Милвиан недалеч от Рим на 27 октомври 312 година го направила единствен император. След това бил издаден едикт, разрешаващ изповядването на християнската вяра в империята, вярващите повече не били преследвани, и този монограм, който дотогава християните използвали тайно, станал първият общоприет символ на християнството, получил също така широка известност и като знак за победа и спасение.

Публикувано изображение

КОПТСКИ КРЪСТ

Кръстът на коптите принадлежи на коптската църква в Египет. Четирите гвоздея символизират гвоздеите, използвани при разпятието на Христос.

Публикувано изображение

КРЪСТ - КОТВА

Кръст във формата на котва се среща в изображенията, които рисували ранните християни върху стените на катакомбите. Понякога го рисували заедно с делфин или две риби, висящи от напречните пречки. В християнския символизъм котвата изобщо се смята за знак на безопасност, устойчивост и надежда. Кръстът - котва, който e комбинация от двата символа — кръст и полумесец, символизира раждането на Христос от тялото на Мария, чиято емблема е полумесецът.

Публикувано изображение

КРЪСТ НА КРЪСТОНОСЦИТЕ

Кръстът на кръстоносците представлява пет златни кръста на сребърен фон. Като герб този кръст е взет от норманския завоевател Годфрид Бульонски, който станал Охранител на Святата Гробница и пръв управител на Ерусалим след освобождението му от мюсюлманите в края на Първия Кръстоносен поход през 1099 година. Кръстът на кръстоносците (или ерусалимският кръст) често се използвал като християнски символ върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, четирите малки — авторите на четирите Евангелия, разпространяващи Христовото учение в четирите посоки на света. Петте кръста заедно могат също така да символизират и раните на Христос.

Публикувано изображение

КРЪСТ КРОСЛЕТ

Наричат го Тевтонски кръст. Четирите малки кръста символизират четирите Евангелия. Диагонално разположен, се нарича кръст на Свети Юлиан.

Публикувано изображение

ЛАТИНСКИ КРЪСТ

Латинският кръст е най-разпространеният християнски религиозен символ в западния свят. По традиция се смята, че Христос е бил разпнат именно на такъв кръст, оттук и другото му наименование — кръст на Разпятието. Обикновено е изработен от необработено дърво, но понякога го покриват със злато, което символизира славата, или с червени петна (кръвта Христова) върху зелен цвят (Дървото на живота).
Тази форма, толкова сходна с човешка фигура с разтворени ръце, е символизирала Бога в Гърция и Китай много преди появата на християнството. Кръст, изправен от сърцето, при египтяните символизирал доброта.

Публикувано изображение

КРЪСТ С ЛИСТА ОТ ДЕТЕЛИНА

Кръст с листа от детелина в хералдиката се нарича "кръст ботони". Листата на детелината са символ на Светата Троица, и кръстът носи същата идея. Използват го и като образ на възкресението на Христос.

Публикувано изображение

ЛОРАНСКИ КРЪСТ

Кръстът на Лоран има две напречни линии. Произходът му е свързан с фамилния знак на Гизите, които са управлявали Лоранското херцогството във Франция от началото на XVІ век.
Твърди се, че Жана д'Арк, която е родена близо до Лоран, е имала за своя емблема точно този кръст.
През юни 1940 година генерал Шарл де Гол одобрява тази форма на кръста като символ на освобождението на Франция от нацистките окупатори, а също така и като символ на организацията "Свободна Франция".

Публикувано изображение

МАЛТИЙСКИ КРЪСТ

Известен е също под името "осмоъгълен кръст". Бял кръст с такава форма върху черен фон е бил от самото начало емблема на военния и религиозен орден на темплиерите, наричани още "йоанити", които се посветили на освобождението на Святата земя от мюсюлманите по време на кръстоносните походи (1095-1272). През 1291 година вече били изгнанници. През 1310 година, те пренесли своята щаб-квартира на о-в Родос, а по-късно — на о-в Малта (1529), откъдето идва и названието на този кръст.
В наши дни малтийският кръст може да се види като знак на Санитарната бригада на св. Йоан; някои ордени, даващи рицарско звание, са с неговата форма.
Във филателията "малтийският кръст" е първият пощенски печат, с който са подпечатвани пощенските пратки от 1840 до 1844 година.

Публикувано изображение

КРЪСТ НА МИРА

Кръстът на мира е символ, разработен от Джералд Холтом през 1958 година за създаващото се "Движение за ядрено разоръжаване". Този символ Холтом взаимствал от семафорната азбука. Той съставил кръста от символите за "N" (nuclear, ядрено) и "D" (disarmament, разоръжаване) и ги поставил в кръг, което символизирало глобалното съглашение. Този символ привлякъл общественото внимание след първия протестен марш на 4 април 1958 година от Лондон към центъра на ядрените изследвания в Беркшир. Скоро този кръст станал един от най-разпространените знаци на 60-те години, символизиращ както мира, така и анархията.

Публикувано изображение

КРЪСТ НА ОСВЕЩЕНИЕТО

Кръстът на освещението е малък Гръцки кръст, поставен в кръг, разположен на височина 2,5 метра от земята върху вътрешните и външни стени на църквата. В църквата имало общо 24 кръста — по три кръста се нанасяли с червена боя върху всяка стена вътре в църквата и по три се изобразявали в барелефи върху външните стени. Над кръстовете се закрепвали светилници (12 горящи свещи вътре в църквата символизирали 12-те апостоли, които носели светлината на християнството). Тези кръстове, символи на Христос, били призвани да отблъснат дявола и неговите демони и били важен атрибут на церемонията на освещаване: свещеникът се изкачвал по стълбата, потапял палеца си в свещеното масло, помазвал кръста, а след това под кръста размахвал кадилницата.

Публикувано изображение

ПАПСКИ КРЪСТ

Кръстът на папата се нарича още и "троен" кръст. Използва се в процесиите, в които участва папата. Трите кръстосани линии символизират властта и Дървото на живота.


Публикувано изображение

ПАТРИАРХАЛЕН КРЪСТ

Патриархалният кръст е символ на православната църква, но го наричат също и "католически кръст на кардинала" или кръст с две напречници. Горната напречница представлява titulus, или още дъска за надписи, въведена по разпореждане на Понтий Пилат. Под името "архиепископален кръст" той се среща често в гербовете на архиепископите. Понякога погрешно го наричат "лорански" кръст, макар че при лоранския кръст горната и долната напречници се разполагат на равно разстояние от краищата на вертикалата.

Публикувано изображение

КРЪСТ НА СВЕТИ ПЕТЪР

От ІV век този кръст е един от символите на апостол Петър, който както се смята, през 65 г. сл.Хр. по време на управлението на император Нерон в Рим, е бил разпънат на кръст с главата надолу.

Публикувано изображение

КРЪСТ ПОТЕНТ

Този кръст е един от главните хералдически кръстове, наречен така от фр. potence — "опора", понеже формата му прилича на опора, която се е използвала в древността. Нарича се също така и кръст - чук


Публикувано изображение

РАЗПЯТИЕ

Разпятието се изобразява с фигурата на Христос. Когато Христос е със затворени очи, кръстът се нарича "Мъртвият Христос", когато е с отворени — "Христос в агония". Когато изобразяват Христос облечен и с корона на главата, разпятиего се нарича "Разпятие на Христа - царя".
Започнали да изобразяват Христос върху кръста след Константинополския събор през 692 година. В началото Христос не е бил съединен с кръста, бил е облечен с дълга туника, с корона на главата и разперени ръце. Брадата и голотата се появили едва през XІ век като символ на страданията. Били добавени също така и петте рани и трънения венец. Често в горната част изобразявали свитък с буквите INRI — латинската абревиатура на думите "Исус от Назарет, Цар Иудейски". Разпятието може да се види в домовете на католиците, в техните болници и учреждения. Протестатнтите смятат разпятието за символ на римския папа, и като правило то липсва в техните домове и църкви. Въпреки това, до XVІІІ век моряците протестанти често татуирали на гърба си разпятие, понеже вярвали, че злото ще ги подмине, срещайки лика на самия Христос.

Публикувано изображение


Руският кръст, наричан още "Източен" или "Кръст на Свети Лазар", е символ на православната църква в източното Средиземноморие, Източна Европа и Русия. Най-горната от трите напречници се нарича titulus; там се е писало името, както и при патриархалния кръст. Най-долната напречница символизира поставката за краката. Тази напречница е наклонена, напомняйки за кръстната смърт на апостол Андрей Първозваний, разпространил християнската вяра в Русия, ръкоположил първия епископ в Цариград. Апостолът бил куц.

Публикувано изображение

ДИАГОНАЛЕН КРЪСТ

В хералдиката този кръст се нарича "салтир" и по форма напомня буквата "Х", първата буква от името на Христос, написано на гръцки език. Нарича се още и crux decussata (от приликата с изписването на римската цифра 10). Кръстът символизира различни светии — в зависимост от цвета си: златист — Свети Албан - първият британски великомъченик, син или бял — Свети Андрей, черен — Свети Озмунд, червен — Свети Патрик

Публикувано изображение

СВАСТИКА

От древността свастиката е символизирала късмета. Самата дума произхожда от санскритската дума "благоденствие". Този кръст, завъртян както по часовниковата стрелка, така и обратно на нея, може да се открие върху тъкани от племето Навахо, върху гръцка керамика, критски монети, римски мозайки, върху предмети, открити при разкопките на Троя, върху стените на индуски храмове и в много други култури от най-различни времена. Често това е символ на движението на слънцето по небесата, превръщащо нощта в ден — и оттук един по-широко тълкуван символ на плодородието и възраждането на живота.
Краищата на кръста се интерпретират като символи на вятъра, дъжда, огъня и мълнията. В Япония това е символът на дълъг живот и процъфтяване. В Китай това е древна форма на знака "фан" (четирите посоки на света), а по-късно — символ на безсмъртието и обозначение на числото 10 000 — така китайците си представяли безкрайността. А също така и свещен символ на будизма.
Ранните християни изобразявали свастиката върху гробовете като замаскирана форма на по-ортодоксалния кръст, а в средните векове го рисували върху витражи, за да запълнят празното място отдолу (fill the foot), откъдето идва и неговото английско название — fylfot.
В хералдиката свастиката е известна с името "кръст крампоне", от crampon — "желязна примка".
В позитивния смисъл на свастиката има и изключения. Най-известното е германският Hakenkreuz, който нацистката партия прие за свой символ през 1919 година.
На Изток свастиката също може да предизвика негативни асоциации. В Индия, например, формата с завъртени краища по посока против часовниковата стрелка, наричана понякога "саувастика", може да означава нощ и черна магия, а така също и бог Кали, "черният бог", който носи смърт и разрушение.

Публикувано изображение

ТАУ КРЪСТ

Наречен е по буквата "тау" от гръцката азбука, понеже има същата форма. Гръцката "тау" произлиза от финикийската буква "тау", която имала Х-образна форма и означавала "белег, знак". Древните египтяни използвали знака Т, за да обозначат плодородието, но и живота. Обединен с кръг — символ на вечността, той става "анх" — символ на вечен живот. В библейско време, понеже този символ бил последната буква от еврейското писмо, Т станал знак за края на света, служил също и за знак на Каин; станал знак на спасението на израилтяните, поставен на вратите им, за да бъдат защитени домовете им, когато Ангелът на Смъртта минел по Египет, за да унищожи "всички първородни в тази страна" — това го превърнало в общ защитен знак. Алтернативни названия на този кръст са "египетски кръст", а в християнските църкви — кръст на Свети Антоний. Заради приликата му с бесилката, каквато тя била в древността, го наричат и "кръст бесило". Някои смятат, че Христос е разпнат на кръст именно с такава форма.

Публикувано изображение

ЧЕРВЕН КРЪСТ

Червеният кръст е символ на Международния комитет на Червения Кръст, основан през 1863 година в Женева. Представлява червен кръст на бял фон — цветовете на швейцарския флаг, но в обратен ред. Рожба на швейцарския банкер Хенри Дунат (1828 - 1910) организацията "Червен кръст" била призвана да оказва медицинска помощ и да осигурява неутрален статус на лекарите във воюващите армии на християнския свят. От тогава Червеният кръст е разширил значително обхвата на своята дейност. Мюсюлманските страни одобрили създаването на аналогична организация, но под името "Червен полумесец". Днес в 149 страни има национални общества на Червения кръст и Червения полумесец, в които ченуват над 250 милиона души

Няма коментари:

Публикуване на коментар