звукът на тишината

Публикувано от Trichocephalus , 19 март 2008 - 09:21

Здравей тъма, моя стара приятелко,
дойдох да си поговорим пак,
защото тихо пълзящо видение
остави семената си, докато спях.
И видението, което беше посадено в ума ми
още остава
в звука на тишината.

В неуморни сънища обходих сам
тесни улици с паваж,
под ореола на улична лампа,
обърна яката си към студа и влагата,
когато моите очи бяха прободени от блясъка
на неонова светлина.
Това раздели нощта
и докосна звука на тишината.

И под голата светлина видях
десет хиляди хора, може и повече.
Хора, разговарящи без да говорят.
Хора, чуващи без да слушат,
Хора, пишещи песни, които гласовете никога не споделят...
И никой не посмя
да обезпокои звука на тишината.

Глупаци им казах! Не знаете
как тишината расте като рак.
Чуйте думите ми, с които може да ви науча,
вземете ръцете ми, с които може да ви стигна.
Но моите думи като неми дъждовни капки паднаха
и прокънтяха
в кладенците на тишината.

И хората се кланяха и молека
на неоновия Бог, който си бяха направили.
И знакът премигна своето предупреждение,
в думите, които оформяше.
Но знаците казваха, думите на пророците
са написани на стените на подлезите
и входовете на домовете.
И прошепна в звука на тишината.


http://www.youtube.c...feature=related