Далечната вече 1986 година.В шести клас съм, живеем вече в Плевен.Земетресение.Съобщават за жертви, Стражица били срината със земята.Слухове вървят всякакви.По телевизията бодри коментатори приказват, че всичко били под контрол, но са засегнати и съседни градове и общини.Никой обаче не им вярва.Не можем да се свръжем по телефона с Попово-още при набирането на кода започва да дава заето.Майка ми прави кръгчета из статята и не може да се свърти на едно място.Баща ми запалва старият Жожо (така викахме на чудото на запорожското автомобилостроене -ЗАЗ 968) и казва-"Вземайте багажа-отиваме си на Попово".Със сетрами се побъркваме от кеф.Мятаме се на задната седалка и потегляме.Без проблеми стигаме късно вечерта в Попово.Баба и дядо са добре.Едната котка избягала, но след това се върнала уплашена.Лошото е, че къщата се пропукала.В едната стая стената се отлепила от ъгъла и врабчетата вече оглеждат пукнатината дали могат да си правят гнездо вътре.
на последвалия семеен съвет е взето решение от другото лято да се строи.
Познай кой в петте следващи години работеше по строежи в Попово ?
http://www.youtube.c...h?v=Tk0MwkDZhKs
От общ работник , зидар, бигльор, кофражист -та до плочкаджия се издигнах в течение на тези години.....ВиК , ел инсталации (от проектирането до изграждането) , ремонт на покриви, бъркане на три вида бетон, носене на тухли на гръб или пък кроул и т.н. са все умения, които ако не беше земетресението в Стражица , едва ли бих усвоил ....
http://www.youtube.c...feature=related
Пиенето на айрян със сол, ракия от шише, вино без мезе - това са допълнителните умения, които съпровождаха изграждането на скромната ми личност....
p.s.подвикването на случайно минаващите покрай строежа момичета ,бойните индиански викове "Ауууу, Оууу, накъде с тоя ток, мадам, искам аз да ви изям", късането на копчета на горната дреха, плюенето през зъби от покрива-тоже.
Няма коментари:
Публикуване на коментар