Странно нещо са чадърите.
Винаги когато ти трябват , се оказва, че си го забравил в къщи или в службата, а когато не ти трябва - изниква на най-неочаквани места - или те удря в главата, когато ровиш из дрехите на закачалката, или най-подло, както само едни чадър го умее, те захваща със закривената си дръжка за крака, скрил се в коша с прочетените вестници и списания, които все се каниш да разтребиш. В понеделник моят ме закачи от багажника на колата ми.Кога съм го сложил там - никой не знае, освен, може би само той, но мълчеше гаднярът, като пукал мълчеше, и изненадващо приложи хватката с дръжката си, докато вадех чантата си с документите.Без малко да ми скъса ръкава на сакото.Гад ви казвам, проклет.На всичкото отгоре ме гледаше след това победоносно.Не, че има очи -не ме разбирайте погрешно.Просто във формата на дръжката, във разпереният като перелина плат имаше някакво самодоволство и нахалност.Все едно пернишки брус ти се хили от прозореца на голфа си, след като е минал баш през локвата пред автобусната спирка и те е олял от глава до пети с кал.Някога бяха модерни така наречените "автоматични" чадъри - малки, хитроумно направени устройства, които чрез натискане на едно копче се разгъват и достигат впечатляващи размери, а сгънати могат да се носят в дамска чантичка.Винаги са ми напомняли по форма и функции на мъжки полов член.По-скоро на вибратор с две функции.Та тези чадъри носеха най-големи изненади на собствениците си.Колко от гордите им собственици могат да се похваля, че придобивката им не им е въртяла номера?Никой.Тези чадъри имаха една запазена марка - когато натиснеш копчето им се отваряха, ама наопаки.Щъркват ония ми ти спици наобратно и ти се чудиш гъба ли имаш над главата си или чадър.Сгъваш го, правиш отново упражнението и така -на третия или четвъртия път го разпъваш над главата си.Тръгваш по тротоара, малко напрегнат, но все пак доволен, че имаш нещо отгоре и не ти полива оредялата ливада, растяща върху черепухата ти...Да, ама гадното *censored* си има други идеи - точно когато се успокоиш, че нищо повече няма да ти се случи, и дръжката решава да се раздвижи - тя е на пружина, тъй че това и се отдава лесно - започва да потъва в снадката -нагоре-надолу, нагоре -надолу.При всяка крачка разстоянието между косата и чадъра се увелича, а на следващата крачка -намалява.накрая спиците ти захапват косата и те оскубват.Следват викове, псувни, сгъване на чадъра и отново борба да го разгънеш.В крайна сметка удържаш победа, продължаваш по пътя си, вече порядъчно измокрен и изнервен, но не знаеш какво ти е подготвил чадъра - той седи отгоре ти и чака.Тихичко, без да продумва и дума, той те дебне да се успокоиш и изненадващо прави следваща си атака - заедно със своя съюзник -вятъра , при първия негов порив , чадърът отново прави номерът си с обърнатите наопаки спици и ти с отворена уста се отзоваваш отново по дъжда.Вече нямаш и сили да псуваш или да се ядосваш.Просто свиваш рамене и признаваш пълната си победа.Решаваш да продължиш напред и без чадър.Подсмърчашп и мислиш за топъл чай, горящата камина и топлите летни дни на морето, където чадърите бяха достолепни метални конструкции, бучнати в пясъка и предпазващи те единствено от парещите лъчи на слънцето.Тези плажни чадъри са твои приятели.Чадъри-мечта са те....След тези размисли за лятото твоят чадър, вече доволен от постигната победа се смилява над теб и разпъвайки го - установяваш че работи отлично.Нито дръжката му се сгъва, нито спиците.Не пропуска вода.Все едно е друг чадър - толкова се е променил.Продължаваш гордо напред под своето подвижно покривче, което вече ти е пръв приятел, и - хоп -грейва слънце, дъждът спира , а ти си мокър до кости, но в душата си усмирен, благ и сипещ възхвали към небето.
Винаги когато ти трябват , се оказва, че си го забравил в къщи или в службата, а когато не ти трябва - изниква на най-неочаквани места - или те удря в главата, когато ровиш из дрехите на закачалката, или най-подло, както само едни чадър го умее, те захваща със закривената си дръжка за крака, скрил се в коша с прочетените вестници и списания, които все се каниш да разтребиш. В понеделник моят ме закачи от багажника на колата ми.Кога съм го сложил там - никой не знае, освен, може би само той, но мълчеше гаднярът, като пукал мълчеше, и изненадващо приложи хватката с дръжката си, докато вадех чантата си с документите.Без малко да ми скъса ръкава на сакото.Гад ви казвам, проклет.На всичкото отгоре ме гледаше след това победоносно.Не, че има очи -не ме разбирайте погрешно.Просто във формата на дръжката, във разпереният като перелина плат имаше някакво самодоволство и нахалност.Все едно пернишки брус ти се хили от прозореца на голфа си, след като е минал баш през локвата пред автобусната спирка и те е олял от глава до пети с кал.Някога бяха модерни така наречените "автоматични" чадъри - малки, хитроумно направени устройства, които чрез натискане на едно копче се разгъват и достигат впечатляващи размери, а сгънати могат да се носят в дамска чантичка.Винаги са ми напомняли по форма и функции на мъжки полов член.По-скоро на вибратор с две функции.Та тези чадъри носеха най-големи изненади на собствениците си.Колко от гордите им собственици могат да се похваля, че придобивката им не им е въртяла номера?Никой.Тези чадъри имаха една запазена марка - когато натиснеш копчето им се отваряха, ама наопаки.Щъркват ония ми ти спици наобратно и ти се чудиш гъба ли имаш над главата си или чадър.Сгъваш го, правиш отново упражнението и така -на третия или четвъртия път го разпъваш над главата си.Тръгваш по тротоара, малко напрегнат, но все пак доволен, че имаш нещо отгоре и не ти полива оредялата ливада, растяща върху черепухата ти...Да, ама гадното *censored* си има други идеи - точно когато се успокоиш, че нищо повече няма да ти се случи, и дръжката решава да се раздвижи - тя е на пружина, тъй че това и се отдава лесно - започва да потъва в снадката -нагоре-надолу, нагоре -надолу.При всяка крачка разстоянието между косата и чадъра се увелича, а на следващата крачка -намалява.накрая спиците ти захапват косата и те оскубват.Следват викове, псувни, сгъване на чадъра и отново борба да го разгънеш.В крайна сметка удържаш победа, продължаваш по пътя си, вече порядъчно измокрен и изнервен, но не знаеш какво ти е подготвил чадъра - той седи отгоре ти и чака.Тихичко, без да продумва и дума, той те дебне да се успокоиш и изненадващо прави следваща си атака - заедно със своя съюзник -вятъра , при първия негов порив , чадърът отново прави номерът си с обърнатите наопаки спици и ти с отворена уста се отзоваваш отново по дъжда.Вече нямаш и сили да псуваш или да се ядосваш.Просто свиваш рамене и признаваш пълната си победа.Решаваш да продължиш напред и без чадър.Подсмърчашп и мислиш за топъл чай, горящата камина и топлите летни дни на морето, където чадърите бяха достолепни метални конструкции, бучнати в пясъка и предпазващи те единствено от парещите лъчи на слънцето.Тези плажни чадъри са твои приятели.Чадъри-мечта са те....След тези размисли за лятото твоят чадър, вече доволен от постигната победа се смилява над теб и разпъвайки го - установяваш че работи отлично.Нито дръжката му се сгъва, нито спиците.Не пропуска вода.Все едно е друг чадър - толкова се е променил.Продължаваш гордо напред под своето подвижно покривче, което вече ти е пръв приятел, и - хоп -грейва слънце, дъждът спира , а ти си мокър до кости, но в душата си усмирен, благ и сипещ възхвали към небето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар