Два стиха на Франсоа Вийон

Публикувано от Trichocephalus , 16 ноември 2007 - 00:10

*******

Дори пиян пак трезвен си оставам
Дори разбран,оставам неразбран
На щастието мъката ме дави-
сред хората живея сам.

Дори с любима,чака обичта ми
да скръцне старата врата
Поело път в сърцето остави
от себе си частица у дома

Дори на сън оставам вечно буден
с пътеки бягащи и вечен смях.
Макар и приласкан оставам си прокуден
"решен на всичко" пиша в страх...

Когато плача,смее се кръвта ми
на своя стар закон е верна тя
Дали е мой- питам аз лика ми
на огледалото в мъгливия сумрак.

Умирайки,най-пълно ще живея
изхрачвайки последното:Кога?Защо?
За нещо неразбрано щр копнея
разбраното за мен е смъртта.

*****


"Балада за дебелата Марго"


Ако я любя и съм и слуга
това доказва ли че аз съм тъп
За мене тя е нещо по така,
защото тук е хвърлен моя пъп.
Човек убивам,но ви нямам зъб-
прекрачи ликракът ви този праг,
ви храня и поя и давам знак
за туй-онуй дорде се разплатим-
добре ли е добре дошли все пак
в тази дупка дето я държим!


Но легне ли Марго без грош в ръка
на всичко тя тогава дава гръб-
на мен пък ми е мъчно че така
съвсем не виждам образа и скъп
и иде ми да ги изям от скръб
елека,роклята корсета як-
не дава,Антихрист ми вика чак...
Духът и се оказва несломим,
дорде и фрасна аз един кривак
във тази дупка дето я държим.



Кавгата се изнизва на шега
като пръдня из гащи.И по гръб
от смях примира,рита тя с крака
и иска още моя образ скъп...
Заспиваме пияни дъб до дъб,
но съмне ли се с горещ тумбак
ме яхва тя и пак и пак....
Под нея проснат съм като килим-
от зор душата ми излиза чак
във тази дупка дето я държим.