***

Публикувано от Trichocephalus , 15 ноември 2007 - 19:31 

Протягаш ръка към светлината
и влачиш своя свят навън.
Напред-зове те днес съдбата,
а мислите крещят "Какво съм?"

Това е пътеката в живота,
тъй стари днес са новите неща
и къс по къс пред таз Голгота
ти влачиш себе си към вечността.

Но слепи са съдбата и живота.
Вървят към слепия си край
Кога да спреш и избереш посока,
щом ти веднъж родиш се-край!