21 септември 2009

рожден ден с винен вкус

Публикувано от Trichocephalus Икона, 10 февруари 2009 - 16:15
.....пивница в околностите на Париж. Минкова облечена със светъл шлифер, малка кокетна баретка на главата и поло, седи на маса в ъгъла.Кръстосала крака във крак, обути в прилепнали панталони, седи и отпива бавно от чаша шери, зареяла поглед в картината на стената.Навън е мъгливо, леко ръми.Отваря се врата и в заведението нахлува вкусът на ранната пролет.Влиза момиче, облечено също със шлифер.Шефката?да-тя е.Както винаги, около нея ухае на теменужки.Отправя се бързо към масата на Минкова, маха шлифера и сядайки, кръстосва и тя крака, обути в черни чорапи - вижда се силиконовият им край под късата и карирана поличка.Маха с ръка и вика : "Гарсон, една бутилка бургундско, си ву пле ! " .Сервитьорът тутъкси изпълнява поръчката - младо момче, на не повече от 20 години.......

Публикувано изображение


-Роза ?
-Да, за рожденния ти ден, каза Шефката, намествайки се удобно на стола - Бургундското е добро вино, не мислиш ли?
-Ммм.... знаеш ли - започна Минкова - че винаги покрай рожденният ми ден се случва нещо,това май се дължи на факта ,че съм дошла да този свят с гръм и трясък.Като са съобщавали на баба ми,че съм се пръкнала и оградата между нас и съседите паднала.
Усмихвайки се, Минкова вдигна чашата си за тост : - Ако не друго, поне днес ще се напием двете, по женски, без мъже около нас - при тези думи, обаче и двете като по команда се обърнаха и изгледаха сервитьорчето.
-Минково, оставям ти го сервитьорчето...аз с дечурлига се не разправям, въпреки, че дупето му изглежда доста стегнато - каза, намигвайки Шефката.
-Многооооооооо мА е срам.... - възкликна смеейки се вече с цяло гърло Минова - Не мога да се спрааааааааааааааа Знаеш ли, че ма моменти ,в който много ме яд ,че не съм пораснала на височина..... Искам да взема нещо ,което е нависоко,имам доброто желания ,трябва ми.,почва се мъките Търся я стол, я стълба ,каса ,кашон и тем подобни помощни средства,намирам си и се почвам едно катерене ,скачане ,някой път и с тези средства не мога да стигна "нещото".Вероянтостта да се пребия е по-голяма ,отколкото да стига до целта.Да и много често ми се случва,абе ще се блъсне в мен и ми казва: "О,извинявай не те видях, аз да не съм невидима " . Е,па нищо поне права под табелите минава и не си удрям главата.
При тази тирада, шефката започна да се смее , отпи голяма глътка от чашата си, и откри, че бутилката е свършила.С властен, но елегантен жест повика сервитьора, поръча му още една бутилка вино, и каза :
-Мисля, че не съм ти разказвала, каква е моята мания.Нали? Има жени, които си падат по марковите дрешки и парцалки. Има такива, които дават безумни суми за скъпа козметика. И други, които не може да не носят долни гащи за 300 евро. Гореспоменатите неща са ми чужди. Прическа всеки ден или маникюр - не и това не е. Скъпата техника / компютри, лаптопи, телевизори.../ - аъъъъ. Не ме блазнят, сори. Сега да не решиш, че съм изперкала тотално / не, че ще си далече от истината /. Не бе, не съм. И аз си имам мания и то не от най евтините.обичам да седя в манастира на Кармелитките, и да се моля на Господ, да прости греховете ми. Лошото е, че докато измиля прошка за един свой грях, то са се натрупали още два-три.А не мога да стоя постоянно в манастира.......А наздраве за рожденния ти ден.
-Една студентка, Шефке, струва една усмивка и минута вниманиео от батко с дълбок джоб. Повечето студентки търсят батковци с лъскави колички да ги разкарват безплатно.А батковците се възползват от това и сменят непрекъснато студентките.Всеки се възползва от ситуацията.Има и такива ,които не се интересуват от парите на човека срещу него,тези студентки са рядкост и за това са безценни.Тъй е и с твоят манастир - знам те аз, че един манастирски котарак те обикаля от извесно време, ама не знам дали ще му излезе късмета ?
-Оххх, Минкова, Минкова, мишко такава, мокра ти......Отказвам да мисля за сериозни неща. Не мога повече, признавам си. Положението е отчайващо-Започвам да мисля за ползотворни неща. Например, ще вземам уроци от Мадона по паркиране. Да...точно така, ще се уча да паркирам. Ти как мислиш - това сервитьорче дали добре може да се паркира в леглото ти ?
-А ти занеш ли, Шефке, че днес за пръв път ми се случи на обличам мъж ? До сега все ги събличам от долу на горе ,от горе на долу.Днес го обличам,баси как няма ,той фиркан до козирката кво да го правя,не мой си играя с него ,не става и туй то .Питате ли ме как се оправих с него, сурнах го като шейна ,послее приказки разказвах. Баси най -накрая се кротна ,че ма остави на мира..Много тежи ,бе ..... То бива, то може, ама като дърво тежи.
-Минкова, не е така - каза Шефката - Аз смятам,че трябва не да се говори за тези неща,а да се коригират в движение !!!Както ти казваш, ако ме упрекнат,че не съм добра в това или онова, надали ще правя това с желание следващия път?! Аз съм една от тези с връзка над 3 години, но Обичам човека с когото съм и ми харесва нещата които той прави с мен - нещата които правим заедно!!! Признавам си че доста често и аз не съм в настроение, за френска любов или нещо по нестандартно,но пък когато го искам - го искам и го правя . Понякага се правят и компромиси - без тях според мен една привидно здрава връзка, пиши я че вече я няма...Не е хубаво да упрекваш човека отсреща, без да погледнеш първо собствените си недостатъци .
-Халките не са гарант за любовта.Ако двама души се разбират и обичат,те могат да бъдат заедно до края на живота си без да поставят подписа си на лист хартия и без да нанизват халки на пръстите си.
-Моите уважения за избора ти, който всъщност е и мой!!! Споделям мнението ти напълно и изцяло!!! И хайде още един път Наздраве, по този повод - съгласи се усмихната Шефката.Чашите им за пореден път се срещнаха с кристален звън......



ваш покорен разказвавач :
Публикувано изображение

Няма коментари:

Публикуване на коментар