Размисли над чаша вино

Публикувано от Trichocephalus , 30 ноември 2006 - 23:10 

Седя си аз пред компа....Слушам "Поручик Голицин" и отпивам бавно от една голяма чаша червено вино.Тя ми е третата за сега.Няма да е последна,май........."Корнет Оболенский,налейте вина......"
За какво ли си мисля?За много работи.Чета за Боян Мага,за Симеон Велики и Петър.За Николай Мистик.Поручик Голицин ще стане емигрант то се е видяло.Защо ли тази песен така дълбоко ми въздейства?Има нещо много тежко в нея.Много болка.Може би и моето състояние е такова,въпреки,че няма да емигрирам никъде,засега.....Ще си седя тук.Боян Магът.Противоречива личност.Той е трябвало да стане цар,а не Петър,брат му.Боян е имал всички качества за цар.Наследил е изцяло баща си-Симеон Велики.На место това-става Петър,който даже не е искал трона.Обаче,най интересното р,че по едно и също време и България се управлява от вуйчото на Петър- Сурсубула ,а Византия-Роман Лакапин,който е настойник на императора-Константин VII Багренородни,който също е неподходящ за поста си.С други думи,след Симеон,и войните-и двете империи-България и Византия се управляват от слаби царе,царе,които отделят повече внимание на духовнот,а не на светското.Тежки времена са били явно тогава.
Започва "Темная ночь"....остави го Боян Мага.Мъдрец е бил той.Дали,ако е бил станал цар вместо брат си историята нямаше да е друга?Как само е отказвал ма Мария,дъщерята на Роман Лакапин,омъжена за Петър.....Старата любов бликнва: Мария следи Боян навред и жадува неговите милувки. Но студен е Боян - и онова, което говорят за мраморната колона,не е легенда.
" Върви, не доближавай! Иди си: прегърни тия мрамори - те биха те прегърнали, защото аз съм по-студен от тях."
Силен мъж.
Аз не съм такъв.Аз не мога да откажа на жена.И затова и съм такова магаре.Дългоухо.Как можах да постъпя така със жената,която обичам?Но по-добре е така.За всички.Руски романси.Защо ли всички са такива тъжни,протяжни.Слушам ги и си представям широкото руско поле.Само трева.Висока трева.Вятърът я превива до земи.Облаци.Ситен дъждец.Студено е.Една брезичка се полюшва.Всяко едно листенце потрепва на вятъра-като мъниста.Песента свърши.Свършщи ми и виното в чашата.Тъжно но факт.Сега ще си сипя нова.
Сипах си,но ми мина вдъхновението.
Моя муза поситила,посидела и ушла.......Както пееше Висотски.Е,нищо пак ще дойде.
Чао за сега.