Размисли върху "интернетната" любов

Публикувано от Trichocephalus , 23 октомври 2006 - 23:52 

Интересно нещо е това.....Преди години Васил Найденов възпя "Телефонната любов".А сега сме на тема "интернет все ни свързва,интернет ни дели..."
Защо винаги трябва нещо да ни дели?Защо ли никога не се задоволяваме с това което е близо до нас,а търсим щастието на далеко?Какво ли е това,заложено във всеки от нас,което ни кара да гоним евфимерното,незримото,далечното нам?
Аз мисля,че стремежът ни към любов и щастие е опорочен.От самите нас.В безумното препускане да гоним мечтите си за Любовта с главно "Л" винаги оставаме с пръст в уста.Наранени.
Наранени,но не от другия,а от разрушаването на илюзията,която сме си създали.
Лесно е да си мислим,че другият отсреща е искрен,когато и ние сме искрени.А това не се случва дори ив реалния живот,където имаме по-голяма възможност за контрол над друия.
Тук,има само думи.
Думи,които отключват в съзнанията ни илюзии.Илюзии,които летят като сапунени мехури,искрят на лъчите на новото слънце.И накрая се пукат при най-лекия сблъсък.
Оставаме само ние.Разбити.Интернет се превръща в един голям "Хотел на разбити сърца".
Но нали реално никой не ни е наранил?Физически,имам предвид......Но ние се чувстваме,все едно са ни ударили шамар.
Всичко е само в нашето съзнание...Нищо не е реално.