21 септември 2009

Легенда за Нисумба

Публикувано от Trichocephalus Икона, 29 януари 2009 - 15:02
В началото на епохата калиюга,около 3000г.пр.н.е.(по хронологията на брахманите),жажда за злато и власт царува в света.В течение на много векове,казват древните мъдреци,Агни,небесният огън,който образува славното тяло на девите и пречиства душите на хората,излива върху земята своите етерни излияния.Но палещият дъх на Кали,богинята на Желанието и на Смъртта,който излиза от земните пропасти,обладава тогава всички сърца.Справедливостта тържествувала при благородните синове на Панду - слънчевите царе,-които се подчиняват на гласа на мъдреците.Те били победители,но прощавали на победените и се отнасяли към тях като с равни.Но откакто синовете на слънцето са унищожени или свалени от престолите,а малкото им потомци се крият при отшелниците,несправедливостта,славолюбието и омразата надделяват.А Безпощадни лунните царе водят помежду си жестока война.Един от тях обаче успява да подчини всички други чрез страх и особено обаяние.
В Северна Индия,на брега на широка река,блести могъщ град.В него има дванайсет пагоди,десет дворци,сто врати,защитени с кули.Многоцветни знамена,прилични на крилати змии,се развяват над високите му стени.Този град се казвал Матхура,непревземаем като крепостта на Индра.Там царува Камса-с лошо сърце,с ненаситна душа.Той търпи около себе си единствено роби.Всички царе ,които признават обожаването на луната,вече са му се поклонили.Но Камса има намерение да покори цяла Индия-от Ланка до Химават(Хималаите).За да изпълни това свое намерение,той се съюзява с Каланеми,господаря на планините Вандя,могъщия цар на яванците,хора с жълти лица.Като последовател на богинята Кали,Каланеми е изцяло отдаден на мрачните изкуства на черната магия.Наричат го приятел на ракшасите,или на блуждаещите нощем демони,е цар на змиите,защото с тези влечуги вселява ужас и страх сред народа и неприятелите си.Насред една гъста гора се намира храмът на богинята Кали,изсечен в скалите-огромна черна пещера,чието дъно никой не е стигал,а входът й се пази от великани с животински глави,издялани в скалата.Там водят тези които искат да се поклонят на Каланеми,за да придобият от него някаква тайна власт.Камса иска да се съюзи с Каланеми.Царят на яванците му обещава да владее земята при условие,че вземе дъщеря му за съпруга.
Горда като онтилопа и гъвкава като змия е дъщерята на царя магьосник,хубавата Нисумба със златните обици,с абаносовите гърди.Лицето й прилича на тъмен облак,осенен от луната със синкаво отражение,очите й - на две светкавици,алчната й уста - на вътрешността на червен плод с бели семки.Човек би я пимислил за самата Кали,богинята на Желанието.Скоро тя става пълновластна повелителка на сърцето на Камса и като разпалва всички негови страсти,тя го превръща в пламтящо огнище.В двореца на Камса са събрани жени от всички цветове,но той слуша само Нисумба.
n - О,ако имам син от тебе-й казва той-ще го направя свой наследник.Тогава ще бъда господар на земята и от никого вече няма да се страхувам.
Нисумба обаче няма син и сърцето й негодува от това.Тя завижда на другите жени на Камса,чиято любов е плодотворна.Чрез баща си извършва много жертвоприношения на Кали,но утробата й остава безплодна като пясъка в пустинята.Тогава царят на Матхура заповядва пред цялото население на града да се извърши велико жертвоприношение на огъня и да се призоват всички деви.Коленичили пред огъня,жреците с песни призовават великия Варуна,Индра,ашвините и муратите.Царица Нисумба се приближава и хвърля в огъня с предизвикателен жест шепа благовонни треви,произнасяйки заклинание на непознат език.Димът се сгъстява,пламъците се извиват,а жреците уплашено извикват:
- О,царице,не девите,а рикшасите минаха над огъня.Твоята утроба ще остане безплодна.
Камса се приближава към огъня и казва на жреца:
- Тогава кажи ми коя от жените ми ще роди повелителя на света!
В този момент Деваки,сестрата на царя,също се приближила към огъня.Тя е девица с чисто сърце,прекарала детството си в предене и тъкане,и живее като на сън.Тялото й е на земята,но душата й като че винаги се намира на небето.Деваки коленичи смирено,молейки девите да подарят син на брат й и на хубавата Нисумба.Жрецът поглежда огъня и девицата, и внезапно възкликва удивен:
-О,царю на Матхура,никой от синовете ти няма да бъде повелител на света!Този повелител ще се роди от утробата на твоята сестра.Голяма е уплахата на Камса и яростта на Нисумба при тези думи.Когато царицата остава насаме с царя,тя му казва:
-Деваки трябва да загине!
-Как - отговаря Камса-да погубя сестра си?Щом девите я покровителстват,те ще ми отмъстят.
-Тогава - отвръщаНисумба,изпълнена с буйна ярост - нека тя царува вместо мен,нека сестра ти роди онзи,който позорно ще те погуби.Но аз вече не искам да царувам с един страхливец,който се плаши от отмъщението на девите,и ще се завърна при баща си Каланеми.
Очите на Нисумба изпускат искри,обеците се разлюляват край черната й лъскава шия. Тя пада на земята и хубавото й тяло се загърчва като побесняла от ярост змия.Камса,уплашен,че ще я загуби,и обзет от страшно сладострастие,е поразен от ужас и замаян от желание.
-Добре!-казва той-Деваки ще загине,но не ме напускай!
Тържествуваща светкавица блясва в очите на Нисумба,кръвта заруменява черното й лице.Тя стремително става и обгръща с гъвкавите си ръце опитомения тиранин.После,като го докосва с абаносовите си гърди и го целува с пламтящите си устни,тя прошепва тихо:
-Ние ще принесем жертва на Кали,богинята на Смъртта и Желанието,и тя ще ни подари син,който ще стане повелител на света!
Още същата нощ обаче пурохита,надзирателят на жертвоприношенията,вижда на сън цар Камса,който измъква меча си и го насочва към своята сестра.Той веднага отива при девицата Деваки,съобщава й,че смъртна опасност я заплашва,и й заповядва да избяга при отшелниците,без да се бави.Предупредена от жреца на огъня,Деваки излиза от двореца на Камса,предрешена като покаяница, и напуска града Матхура,без никой да я забележи.Още на разсъмване войниците идват да търсят сестрата на царя,за да я убият,но намират стаята й празна.Царят пита градската стража.Те отговарят ,че вратите били заключени през цялата нощ,но че насън те са видели мрачните стени на крепостта да рухват,поразени от светли лъчи,а една жена да излиза от града по техния път.Камса разбира,че непобедимата сила покровителства Деваки.И оттогава страх прониква в душата му и той започва да ненавижда сестра си със смъртна омраза.
Когато Деваки,облечена в дрехи от дървесна кора,които прекреват красотата й,навлиза в обширната пустош на великанските гори,тя вече се олюлява,изтощена от умора и глад.Но щом усеща сянката на тези чудесни гори,щом вкусва от плодовете на манговото дърво и вдъхва лъхащата от един извор хладина,тя се освежава така,както се съживява увехнало цвете.Най-напред Деваки поема под високите сводове,образувани от дебелите стволове,чиито клони отново пускат корени в земята и до безкрайност умножават сводовете.Дълго време върви тя,защитена от слънцето като в тъмна пагода без врати.Жуженето на пчелите,крясъците на влюбените пауни,песните на хилядите сладкопойни птици я привличат все по-навътре.И дърветата стават все по-грамадни,гората по-гъста и по-сплетена.Едни стволове се притискат с други,листата падат върху други листа и образуват нови сводове,подобни на високи врати.Деваки ту следва коридора от зеленина,който слънцето облива със светлина и където лежат стволове на повалени от бури дървета,ту се спира под беседки,образувани от манговите и осоковите дървета,от които се спускат гирлянди от лиани и цял дъжд цветя.Елени и пантери изскачат от гъсталака,често клоните пращят под тежките тела на биволи или пък с високи крясъци минава стадо маймуни.Така тя върви през целия ден.Привечер над една бамбукова гора Деваки съглежда неподвижната глава на мъдър слон.Той гледа девицата с умен и покровителствен поглед и повдига хобота си,като че иска да я приветства.Тогава гората изсветлява ипред Деваки се разкрива местност с небесна прелест и дълбока тишина.
Пред нея се разстила езеро,осеяно с лотоси и със сини лилии.Лазурните му обятия се простират сред голямата гъста гора като второ небе.На другия бряг, подслонена под палмови дървета,се усмихва обителта на отшелниците.Розова и тиха светлина облива езерото,горите и жилището на светите риши.На хоризонта белият връх на планината Меру господства над океан от гори.Полъхът на невидима река освежава растенията и тътенът на далечен водопад се рее сред вятъра като милувка или като мелодия.
На брега на езерото Деваки вижда малка лодка.Един възрастен човек,отшелник,е застанал пред нея,като че чака някого.Той прави мълчалив знак на девицата да влезе в лодката и хваща греблото.Докато лодката се плъзга по повърхността на езерото,докосвайки лилиите,Деваки вижда един женски лебед да плува във водата.В смел полет мъжки лебед започва да описва големи кръгове около любимата си,после се спуска по водата при нея и запърхва с белоснежните си пера.При тази гледка Деваки потрепва,без да знае защо.Но лодката е стигнала до другия бряг и девицата с очи,с цвета на лотоса се озовава пред царя на отшелниците Васиштха.
Седнал върху кожа от гъзела и самият облечен в кожа от черна антилопа,той изглежда величествен-прилича на бог,а не на простосмъртен човек.От шейсет години насам Васиштха се храни само с диви плодове.Косата и брадата му са бели като върховете на Химават(Хималая),кожата му е прозрачна,а гледците на блуждаещите му очи са вдълбани навътре от продължителни размишления.Като вижда Деваки,той става и я поздравява с думите:
-Деваки,сестро на славния Камса,бъди добре дошла между нас.Водена от върховния господар Махадева,ти си напуснала света на нищетата,за да дойдеш в света на тихите радости.Защото ти си при светите риши,господарите на чувствата си,доволни и щастливи от съдбата си и копнеещи да вървят по пътя,който води към небето.От дълго време те очакваме така,както нощта чака зазоряването.Защото ние сме Окото на девите ,устремено към света,ние,които живеем в най-отдалечените дълбини на горите.Хората не ни виждат,но ние ги виждаме и следим делата им.На земята вилнее мрачният век на желанието,на кръвта и на престъплението.Ние сме те избрали за делото на избавлението и чрез нас са те избрали девите.Защото в утробата на жена,лъчът на божествения блясък трябва да приеме човешка форма.
В този момент ришите излизат от обителта за вечерната си молитва.Старият Васиштха им заповядва да се поклонят до земята на Деваки.Те се покланят и Васиштха продължава:
- Тя ще бъде майка на всички нас,защото от нея ще се роди духът,който ще ни възроди.
После,обръщайки се към нея,той казва:
-Върви дъще!Ришите ще те зъведат при съседното езеро,където живеят каещите се сестри.Ти ще бъдеш сред тях и тайните ще се изпълнят.
Деваки отива да живее в обител,обвита в лиани,при благочестивите жени,които хранят опитомени газели и се отдават на обмивания и на молитви.Една възрастна жена посвещава Деваки в тайните наставления.Покаяниците получават поръчение да я облекат като царица в дрехи от изящни и благовонни платове и да я оставят да броди сама из гората.Изпълнената с миризми,гласове и тайни гора привлича младата девойка.Понякога тя среща групи от стари отшелници,които се завръщат от реката. Когато я виждат,те коленичат пред нея,преди да продължат пътя си.Един ден,близо до извор,покрит с розови лотоси,тя вижда млад отшилник който се моли. Когато се приближава към него,той става,поглежда я с тъжен и дълбок поглед и мълчаливо се отдалечава.И строгите фигури на старците,и картината с двата лебеда,и погледът на младият отшелник,често се явяват в сънищата на девицата.Близо до извора от незапомнени времена има дърво с широка корона,което светите риши наричат "Дървото на живота".
Деваки обича да седи под неговата сянка и често заспива там,посещавана от странни видения.Зад листата пеят гласове:"Слава на тебе, Деваки!Той ще дойде увенчан със светлина.Ще дойде онази чиста течност,излизаща от великата душа,и звездите ще избледнеят пред неговия блясък.Той ще дойде и животът ще презре смъртта,и ще подмлади той кръвта на всички същества.Той ще дойде по-сладък от меда и от амритата,по-чист от белоснежното агне петно и от девичите устни и всички сърца ще се възхитят в любов.Слава,слава,слава на тебе,Деваки!
Отшелниците и девите ли пеят така? Понякога й се струва,че някакво недоловимо влияние или присъствието на тайнствено същество,нещо като невидима ръка,простряна над нея,я принуждава да спи.Тогава потъва в дълбок сън,сладък и необясним сън,а после се събужда поразена и смутена.Тя се обръща като ,че търси някого,но никога никого не вижда.Само понякога намира рози,пръснати върху постелката й от листа,или венец от лотоси в ръцете си.
Един ден Деваки изпада в по-дълбок унес.Тя чува небесна музика,зашеметяваща като цял океан от арфи и божествени гласове.Внезапно небето се разтваря и и се виждат бездни от светлина.Хиляди блестящи същества я гледат,а сред блясъка на един сияен лъч пред нея се явява слънцето на слънцата,Махадева,в образ на човек.Тогава,осенена от Духа на световете,тя изгубва съзнание и сред забравата на земята,сред безгранично блаженство,зачева божественото дете.
Когато седем луни описват магическите си кръгове около свещената гора,главата на отшелниците извиква Деваки.
-Волята на девите се е изпълнила-казва той- Ти си заченала с чисто сърце и от божествена любов.Девице и майко,ние те приветстваме!От теб ще се роди син,който ще бъде спасител на света.Но твоят брат Камса те търси,за да те погуби заедно с нежния плод който носиш в утробата си.Трябва да бягаш от него.Братята ще те заведат при пастирите,които живеят в подножието на планината Меру под ароматни кедри,сред чистия въздух на Химават.Там ти ще родиш божествения си син и ще го наречеш Кришна,Свещения.Но нека той не знае нито своя,нито твоят произхид.Върви,без да се страхуваш,защото ние бдим над теб.И Деваки отива при пастирите в планината Меру.В подножието на планината се разстила прохладна долина,осеяна с пасища и обградена с обширни кедрови гори,където се носи чистият полъх на Химават.В тази висока долина живее малък народ от гопи,пастири,а негов цар е патриархът Нанда-приятел на отшелниците.Там Деваки намира убежище от преследванията на тиранина на Матхура и там в жилището на Нанда,тя ражда своя син Кришна.Никой с изключение на Нанда,не узнава коя е чужденката и от къде е дошъл нейният син.
Чудотворното дете на непознатата жена,расте сред стадата и пастирите под зорките очи на майка си.Пастирите го наричат Сияещия,защото самото му присъствие,усмивката и големите му очи имат дарбата да излъчват навсякъде радост.Животни,деца,жени,мъже - всички го обичат и той обича всички:когато се усмихва на майка си,когато си играе с овцете и с връстниците си или когато говори със старците.Детето Кришна не се страхува от нищо,то е изпълнено със смелост и върши удивителни неща.Понякога го срещат в горите да лежи на някоя поляна, да прегръща млади пантери и да отваря тяхната паст без те да се осмелят да го ухапят.Но той бива обладаван и от внезапна неподвижност,от дълбок унес,от странна тъга.Тогава се оттегля настрана и сериозен,погълнат от мислите си,гледа,но не отговаря на никакви въпроси.Повече то всичко и от всички същества,Кришна обожава младата си майка,която е толкова хубава,толкова лъчезарна,и му говори за небето,за девите,за героични сражения и за чудодейните неща,които е научила при отшелниците.Овчарите,които водят стадата си под кедрите на планината Меру,се питат: - Каква е тази майка и какъв е нейният син?Макар да е облечена като нашите жени,тя прилича на царица.Чудотворното й дете отрасна с нашите деца,но не прилича на тях.Някой дух ли е то?Или някой бог? Каквото и да е,то ще ни донесе щастие.
Когато Кришна навършва петнайсет години,първият сред отшелниците отново призовава Деваки при себе си.Един ден тя изчезва,без дори да се сбогува със сина си.Като не я вижда вече,Кришна отива при патриарха Нанда и го пита: -Къде е майка ми? Нанда навежда глава и отговаря:
-Не ме питай,мило дете!Майка ти замина на дълго пътешествие.Тя отиде там откъдето дойде,и не знам кога ще се върне.Кришна не казва нищо,но така дълбоко се замисля,че всички деца го отбягват,обхванати от суеверен страх.Кришна напуска другарите си,отказва се от игрите им и задълбочен в мислите си,отива сам в планината Меру.Той броди няколко седмици.Една утрин се озовава на висок и обрасъл с дървета връх,откъдето погледът му обхваща планинската верига Химават.Внезапно той вижда пред себе си висок старец в бяла отшелническа дреха,застанал пред великанските кедри сред утринната светлина.Той изглежда стогодишен.Белоснежната му брада и високото му чело блестят във величие.Изпълненото с живот дете и стогодишният старец дълго време се гледат.Очите на стареца със задоволство наблюдават Кришна.Но детето е толкова зачудено от неговата поява,че е занемяло-струва му се,че познава стареца,макар да го вижда за първи път.
-Кого търсиш?-пита най-сетне старецът.
-Майка си.
-Тя вече не е тук.
-Къде мога да я открия?
-При Онзи,който никога не се променя.
-Но как да Го намеря?
-Търси!
-А тебе ще видя ли пак?
-Да.Когато дъщерята на Змията тласне сина на Бика към престъпление,пак ще ме видиш,сред пурпурно зазоряване.Тогава ти ще заколиш Бика и ще смажеш главата на Змията.Сине на Махадева,узнай,че ти и аз сме съединени в Него!Търси Го,винаги Го търси!
И старецът простира ръка за благослов.После се обръща и прави няколко крачки под високите кедрови дървета в посока към Химават.Внезапно Кришна вижда как величествената му фигура става прозрачна,после затрептява и изчезва в лъчезарни отблясъци сред клоните с тънки иглички.*
*В Индия е всеобщо разпространено вярването,че великите отшелници могат да се появяват на далечни разстояния,докато тялото им почива ва каталептичен сън.
Кришна слиза в планината Меру преобразен.Нова енергияблика от цялото му същество.Той събира другарите си и им казва:-Да отидем и се борим с биковете и змиите.Да отидем да защитим добрите и да погубим злите.
С лък в ръка и меч на бедрото,Кришна и другарите му,синовете на пастирите,станали воини,навлизат в гората и се борят с дивите зверове.Кришна убива и опитомява лъвове,воюва с царе и освобождава потиснати народи.Но скръб живее в дъното на сърцето му.Това сърце има само едно дълбоко и тайно желание:да намери майка си и отново да види възвишения старец.Той си припомня думите му:"Не ми ли обеща той,че ще го видя пак когато смажа главата на Змията?Не ми ли каза,че ще намеря отново майка си при онзи Който никога не се променя?"Но напразно се бори,побеждава и убива;той все така не съзира нито възвишения старец,нито лъчезарната си майка.Един ден Кришна чува да се говори за Каланеми,царя на змиите,и иска да се пребори с най-страшното от всичките му влечуги пред очите на черния магьосник.Говори се,че това животно,дресирано от Каланеми,е погълнало стотици хора и че дори само от погледа му и най-смелите мъже се смръзявали от уплаха и ужас.Каланеми призовава влечугото и Кришна вижда да излиза от дъното на мрачния храм на Кали.Тя бавно издига мощното си тяло,надува червената си качулка и острите й очи пламват сред покритата й с лъскави люспи глава.
- Тази змия-казва Каланеми- е могъщ демон и знае много тайни.Ще ги каже само на онзи,който я убие,но тя винаги убива онези,които побеждава.Тя те е видяла,тя те гледа,ти си в нейната власт.
....
по Едуар Шюре-"Велики посветени" I част (1991)

Няма коментари:

Публикуване на коментар