От както се помнеше, живееше покрай гробищата.През годините паркът се беше разширил, но той беше останал същия -хром, с един крак по-къс от другия, с грозното си лице, по което някога другите хлапета хвърляха камъни.Докато беше жив мъжът, който го гледаше (може би баща му - кой знае- той не знаеше значението на думата) той нямаше много работа - ходеше по алеите и ровеше с пръчка из рохката пръст и ако намереше червейче -го разкъсваше с интерес - да разбере какво го кара да се гърчи.Един ден, като се прибра в полусъборената кирпичена къща той видя мъжа, който се грижеше за него, да лежи на земята и да не помръдва.Опита се да го повдигне, но не успя. Седна до него и започна да го разглежда. Така го намериха след два дни другите хора, които от време на време идваха в къщата им - седнал на пода, опитвайки се да разкъса с голи ръце изстиналото тяло на мъртвия мъж.Смътно си спомняше, че нещо му крещяха, биха го.След това го заведоха при един друг мъж, облечен в бяло.Имаше много светлини, но нямаше слънце.След като го пуснаха, той се върна отново в гробището и заживя сам в порутената къща.От време на време идваха другите мъже, завеждаха го до ново място, даваха му лопата и кирка в ръцете и го изчакваха да изкопае поредния гроб. Това беше единствената работа, която умееше -копаеше методично, без умора и без да продумва и думичка.Впрочем -никой и не беше го чувал да приказва някога.Само когато го биеха из устата му излизаха звуци като громол на камъни, падащи в дере.
Един ден , пред къщата му дойде нещо ново.Нещо живо.Той усети през стените пронизващия поглед.Излезе и видя едно куче.Голямо, черно.Седеше пред прага му и го гледаше.Този поглед сякаш го изгаряше.Опита се да влезе отново вътре, но погледът на кучето не го пускаше.Той се подчини.Остана на прага и сведе глава.Кучето стана и тръгна по алеята, като само веднъж се обърна назад , погледна го в очите и той тръгна след него.Така вървяха до спускането на нощта.Луната изгря като огромна гъба в небето, изпускаща отровните си лъчи.Спряха до последния гроб -този, който той беше изкопал преди три дни.Кучето седна отстрани , погледна го в очите и зачака.Той се наведе и започна да гребе с ръце все още рохката пръст.Ноктите му се чупеха, но не обръщаше внимание на това.По ръцете и по лицето му полепна пръст, от изранените му ръце се стичаха капки кръв, примесвайки се с пръста, но той продължаваше да рови -надолу, и все надолу, не смеейки да повдигне глава.Стигна до капака на ковчега.Изчисти го с ръце, треперейки.Сянка покри светлия прозорец на небето над него.кучето вдигна глава и зави.Воят се проточи, излизащ из дълбините на кучешкото гърло, застилаше земята като блатна мъгла, лепкав, протяжен, стенещ. Вой.Той запуши ушите си с ръце, опитващ се да се скрие от звука, но не можеше.По страните му се стичаха сълзи, примесвайки се с кръвта и пръстта.Дебелият му език се мяташе из устата му и се опитваше да промълви нещо, но никой не можеше да чуе това, което излизаше.
Капакът на ковчега се отвори.
Отвътре излетя пеперуда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар