Още малко за исляма

Ислямът е една от трите (заедно с християнството и будизма) световни религии. В исторически аспект, една от най-младите религии, тъй като нейното появяване се датира към ранното средновековие. През VII в. Арабският полуостров наброявал 5-6 милиона души върху площ от 3 000 000 км² (надвишаваща близо 6 пъти площта на Франция), 90% от която заемала пустинята. Арабското население -уседнаЛи и номади, обединени в племена и родове, обитавало предимно крайбрежието на Червено море и високите плата на централната част.

Това население в своето мнозинство било по-литеистично и неграмотно, но сред него се откроявали все пак процъфтяващи еврейски племена, няколко йеменски християнски племена, монаси и търговци, изповядващи християнството, а също и

неколцина, благочестиви, вярващи в единен Бог (ханифи) (84),

Мохамед произхождал от рода Хашим на племето корейшити, който от много поколения населявал Мека, богатия търговски център на Хиджас, прочутото свещено място на арабите политеисти, които ходели там, за да се поклонят пред многоброй-ните племенни божества около Кааба (85) и да отдадат почит на „Черния камък", „слязъл от Небето", вграден в източния ъгъл на Свещения Храм.

Роден в Мека около 570 г., Мохамед останал твърде рано сирак. Той бил отгледан от дядо "си, а по-късно го поел чичо му и дълги години живял в бедност. Дори не се оженил, богато му дошло времето, вероятно поради скъперническото коравд-сърдечие т чичо си, който изобщо не се погрижил да му набави средствата, необходими за благопристойна женитба. Мохамед придружавал кервани на път за Сирия (на север) или за Йемен (на юг> по поръчение на една богата вдовица, Хатиджа, чието доверие и сърце постепенно успял да спечели. Когато се оженил за нея, бил около двайсет и пет годишен, а съпругата му - към четирийсет. Въпреки това тя му родила седем деца, но останали живи само четири момичета, сред които и Фатима, бъдещата съпруга на Али - братовчед на Мохамед, един от първите му последователи, станал по-късно четвърти халиф (убит през 661 г.).

В продължение на петнайсет години (595-610) той водил активен и относително благополучен живот, помрачен обаче от кончината на синовете му, още невръстни. Нерядко го връхлитали несгоди, породени без съмнение от неимоверната му праволинейност на почтен търговец. Няколко пъти през това време Мохамед се оттеглял в усамотение в една пещера близо до Мека, където се отдавал на аскетизъм в търсене на „религия на истината", като набожен хавиф..Изглежда, че: именно в тази пещера го споходило първото откровение(612 г.) и ангелът Гавриил му повелил да поучава и предупреждава своите братя.

Деветдесет и шестата сура' (86) „отразява" това първо откровение:

Възвести, в името на Твореца, Който създаде човека от съсирек кръв, Възвести, че твоят Повелител е най-щедър, Който научи човека на писмо. И на онова, което той не знае. Уви! Човекът го оскърбява, защото от малко се задоволява. Но завръщането му при Повелителя е

неизбежно. (96: 2-8}

Развълнуваният и сепнат от случилото се Мохамед срещнал доверие и подкрепа у своята съпруга Хатиджа и тя станала първата вярваща.

Последвали и други откровения, които „изпълнили" Мохамед с Божието слово и със съзнанието за неотложността на неговата мисия сред жителите на Мека.

Между неколцината ученици, които се присъединили към Пророка, на първо място фигурира Абу Бакр, богат мекански търговец, който се превърнал в негов приятел и съветник, а също в известен смисъл и в „заемодавец" на зараждащата се общност от вярващи. Той му станал и тъст -Мохамед се оженил втори път за твърде младата Айша, дъщеря на Абу Бакр. След смъртта на Мохамед Абу Бакр бил избран за първи халиф (от „халифа" - заместник, подгласник).

Меркантилна и политеистична, суетната и жестока олигархия на меканците обаче отговорила на проповедите на Пророка само със сарказъм и подигравки; пред заплахата от решителното й противодействие една малка група правоверни била принудена дори да се изсели в Абисиния (Етиопия), монотеистичназ-държава, където вярващиже намерили убежище.

През 620 г. Мохамед загубил жена си Хатиджа, което го хвърлило в дълбока покруса не само защото тя дотогава била единствената му съпруга, но и защото-винаги го поддържала и окуражавала. Може би именно това нещастие и враждебността на меканците, както и необходимостта да се увери - влязъл вече в петдесетте - в истинността на мисията си, станали причина Мохамед да познае едно изключително силно мистично изживяване -духовното нощно Пътешествие (или „мирадж"). По време на изпитанието той бил пренесен от Мека в Йерусалим, от-Свещената джамия (Мека) до Далечната джамия (АлАкса), после издигнат от свещената скала на старото светилище (Купола на Скалата — неправилно наричано джамията на Омар), гдето някога се извисявал Соломоновият храм, до седмото Небе, където се озовал сам пред Аллах (17 сура и Сунна).

Това било едно крайно загадъчно събитие, но пред нарастващото зложелателство на меканските жители Мохамед нямал друг изход, освен да бяга на север към Ясриб (на около 400 км от Мека), където намерил подслон и се установил заедно с поне стотина правоверни и където основал първата общност от вярващи, първото ядро от онова, което ще стане по-късно, и то много бързо, Умма - Великата общност на Правоверните,

В Ясриб, наричан оттогава Медина („Мединат ан-Наби", градът на Пророка), Мохамед се опитал да спечели евреите за своята кауза, но, срещнал презрението им, се отвърнал окончателно от един съюз, който се оказал невъзможен, и „уравновесил" приемствеността на пророците, сред които бил призван да заеме мястото си, като внесъл, следните три „поправки":

1. Посоката, в която ще се отправя молитвата (кибла), занапред е Мека (на юг), място на Авраамовото (Ибрахимовото) светилище, а не Йерусалим (на север) — еврейските и християнските свети места.

2. Пророчеството му за единствеността на Бога се свързва пряко с Авраам (Ибрахим), който не бил нито евреин, нито християнин, просто един примерен, истински вярващ.

3. Заел мястото си в последователността на пророческото Откровение, което има общ първоизточник с Корана, той придал на Корана завършен вид и съвършенство, неприсъщи на Откровението, накърнено, претрупано й деформирано от евреи и християни.

Признат за теократичен предводител на Общността (Умма), Мохамед поел функциите и на политически лидер, натоварен да бди за благополучието на своите сподвижници. За онази епоха това означавало организиране на набези и грабежи, за да се придобият средства за живот, който тези войнствени номади могли да получат само като станат постоянни защитници на земеделци или търговци, или посредством въоръжени обири. И когато през 624 г. битката при Бадр завършила с окончателна победа на медниците (правоверните) над меканците (политеистите), това било възприето като знак за благосклонността на Аллах към тях.

Медниците били сполетени и от други премеждия, с които те неизменно се справяли благополучно. Мощта на Мохамед нараствала все повече и той успял да изтласка еврейските племена, които му пречели - гонел и ограбвал, изтребвал мъжете, продавал в робство жените и децата им като наказание за тяхното „предателство".

Още през 629 г. Мохамед успял да се върне в родното си място Мека, чиито жители били евакуирани за три дни, за да могат Пророкът и неговите придружители да извършат ритуала на поклонението, А на следващата година той влязъл безпрепятствено в Мека начело на още по-голям брой приобщени към вярата, сред които имало, и изтъкнати корейшити, бил посрещнат с викове: „Аллах е най-велик!" („Аллах акбар!") и унищожил всички идоли, които осквернявали Кааба.

От този момент разпространението на исляма се осъществявало все по-интензивно. Установена била също така една форма на подчинение, изисквана от „Хората на Писанието", която гарантиг рала - срещу ,определена такса и разграничаване от другите т- запазване на -имотите и свободата на вероизповеданието и религиозните обреди.

:В съответствие със собствените си ритуални предписания преа 632 г. Мохамед извършил Великото поклонение в Мека, което се оказало прощално. Завърнал се в Медина, той починал след кратко боледуване от злокачествена треска в ръцете на Айша, неговата любима невръстна съпруга.

Така угаснал този, които при наличието на ед-но успешно дело е могъл в залеза на живота си да възвести повелята на Аллах:

Днес, неверниците вече не се надяват, че ще успеят да унищожат ватата вяра. Вече не се бойте от тях, но се бойте от Мен. Днес Аз усъвършенствувах вяра за вас и изсипах върху вас своето благоволение, и избрах за вас Исляма като ваша вяра. (5:3)

Основен източник за изследвания и описание на исляма се явява Корана - исторически документ, съставен от най-близките последователи на Мохамед след смъртта му, по негова диктовка. Макар и по преданията думите на Мохамед са се записвали още докато е бил жив, от специални писари на палмови листа, има основания да се предполага, че в Корана влизат изказвания, които нямат никакво отношение към Мохамед.

Основните догми на исляма - поклонение на Единия Всемогъщ Бог Аллах и почитането на неговия пророк Мохамед. Исус Христос в Корана се поставя на много високо място в редицата от пророци, обаче неговата божествена природа се отрича.

Религиозната литература на исляма, създадена в паследващите периоди, се дели на Сиру - биографическа литература, посветена на Мохамед, и хадиси - предания описващи реални и нереални периоди от живота на Мохамед. В ІХ век шест сборника хадиси са били подбрани в Суна - Свещеното предание на исляма.

Петте основни "стълбове на исляма":

· Шахада - вярата, че няма друг Бог освен Алах и Мохамед е неговия пророк.

· Салат - петкратна ежедневна молитва.

· Закат - благотворителност в полза на бедните.

· Сауи - пост през месеца на рамадана.

· Хаджж - поклонничество в Мека, извършвано поне един път в живота.

Цялата правова система на исляма е заложена в специален сборник от правила - шириат.

Също като юдаизма и християнството, ислямът смята всичко за предопределено и ставащо по Волята Божия. Исляма признава бъдещия край на света и Страшния съд. За разлика от християнството, тези събития не се свързват с появата на месия.

Наред с Аллах, в Корана се споменава и противостоящият му зъл бог, наричан или Шейтан или Иблис.

Мюсюлманите признават безсмъртието на душата и задгробния живот. Най-подробно са разработени в исляма образите на ада и рая. Тези места са предназначени не само за възкръсналите, преминали страшния съд, а и за покойниците, преминали някъкъв промеждутъчен съд и очакващи окончателното разплащане след възкресението. Адът в представите на мюсюлманите е разположен под седем земи. Самия ад също се състои от седем етажа. Колкото повече се е провинил един грешник, на толкова по-дълбок етаж се заточава. Асортимента на адските мъчения се състои от целия арсенал достъпен до въображението. Раят - това са седем етажа градини, разделени от стотици стъпала, които се изминават пеш за 50 години. Главната утеха за праведниците са девици за наслада и вечно млади момчета, разнасят на всички невъобразимо вкусни ястия и питиета.

Обреда на обрязване, изглежда е проникнал в исляма от юдейските общини. В днешно време този обред се смята за обезателно задължително условие за всеки мюсюлманин.

На всеки мюсюлманин се разрешава да има едновременно четири законни жени. За развода на мюсюлманина е достатъчно три пъти да произнесе фразата: "Ти си разведена". Независимо от простотата на подобни отношения, Коранът забранява прелюбодеянието.

В битов план исляма има някои ограничения на храната и пиенето. Като правило, това се отнася за продукти, които са непопулярни сред арабите, например свинското. Въпросът за забраната на спиртните напитки е доста неопределен - в действителност директна забрана на алкохола в Корана няма.

Исляма е заимствал от юдаизма забраната да се изобразяват живи същества. През Х век е създадена система на теоретическото богословие в исляма – калам.

Почти във всички страни с преобладаващо мюсюлманско население, исляма се явява държавна религия. Основната част от вярващите е концентрирана в Индонезия, Пакистан, Бангладеш, Индия, Нигерия, Турция, Египет, Иран и екс-СССР. Общото число от последователи на исляма в края на ХХ век - 900 милиона човека. От тях сунити - 800 милиона, шиити - 96 милиона и хариджити - 3 милиона.

От векове най-голямата религиозна и цивилизационна дилема пред човечеството е изборът между християнство и ислям. Две насоки, две цивилизации, два свята, в сила и слабост, в упадък и възход, съжителствуващи и сплитащи се, воюващи и борещи се в хаоса на историята. Този дълъг исторически антагонизъм, тази драма заслужава по-сериозно отношение и по-дълбоко вглеждане от общоприетите. Нашите съвременници имат изобщо повърхностно отношение към духовните проблеми, а техните знания за религиите и културите са на нивото на най-елементарни предразсъдъци и емоционални представи. Ние, хората на Балканите, където двете глобални религии са съжителствали векове по един почти уникален начин, където те заедно са формирали особено своеобразна и забележителна цивилизация, би трябвало да притежаваме познанието и мъдростта, необходими за мисията на посредници между световете на човечеството.

Word