21 септември 2009

II

Публикувано от Trichocephalus Икона, 21 ноември 2008 - 01:26
"Коно каса вата си но дес йо!" - досадния вик я накара да си удари главата в рейката на палатката . Разкопчавайки спалния си чувал Федора се измъкна бързо навън и видя дебелия шеф на японската фондация да крещи и издава заповеди на подчинените си. "какво ли търсят тук ти я проклетници" си помисля тя и забърза към тях, закопчавайки последното копче на блузката си.
Огледа се - Мартин не се виждаше никъде.Слънцето вече беше високо в небето.Японецът смръщи вежди и и направи знак с ръка да се приближи. "Искаш ли да закусваме заедно?" преведе момчието с него.Нашата героиня се съгласи, защото коремчето и напомняше вече за съществуването си.
Покани ги под тентата на нейната палатка.Понечи да влезе вътре и да извади нещо за закуска, но японецът я спря и плесна с ръце. На момента дотърчаха три японки, с раболепни изражения на лицата, и донесоха бахур, червено винце, козе сирене , кьополу и ориз.
Започнаха да похапват, едната японка им сипваше в чашите чай, другите две седяха отстрани със ръце в скутовете си, а японецът гледаше с блеснали от виното очи .
Еххх, помисли си нашата героиня, кой ще ти мисли за разкопки, след като има бахур и винце ?


японка си почива след консумация на бахур

След обилната закуска, с приятно издуто коремче, Федора отиде да търси своя доцент.Нямаше го горе на хълма, нямаше го и при реката.
Само едно магаре кротко си хрупаше тръни до рибарското местенце и я гледаше с бялото на очите си......

Няма коментари:

Публикуване на коментар