След разправиите с индианците, и изневярата на своя доцент, Федора си намери ново място и започна да копае с багерчето, което и достави местната библеотекарка.
На третия метър дълбочина късмета и се усмихне - първоначално изкочи глинено гърне, богато украсено, а после няколко скелета, идеално запазени, въпреки, че бяха тъй близо до водата.
Тя опакова и изпрати един от черепите в София за експертиза.А докато чакаха, на брега на Дунава спретнаха грандиозен купон по случай разкритието на века - в единия от гробовете се натъкнаха на следнат сценка - човешки скелет, прегърнал скелет на животно.Първоначално си помислиха, че е кон, но впоследствие се оказа, че е на магаре.
Това беше сензационна находка, родееща се с откриването на гробницата на Тутанкамон, на съкровището на Елена от Троя дори...
Никой в досегашната археологическа наука не беше предполагал, че по поречието на Дунав може да съществува толкова голяма любов между човека и магарето.
Нищо, че основната цел на експедицията им - да докажат съществуването на негроидно население сред древните траки не бе изпълнена - всички черепи бяха европеидни.Но какво значат някакви черепи, пред доказателството за вечната и непреходна любов към магарето ? Това беше истинската находка на експедицията.и на никой вече не му пукаше за бягството на доцента, за любовните похождения на Диа, или за конското лоби в парламента.
Федора щеше да се покрие със слава и почести при завърщането си в София.
Няма коментари:
Публикуване на коментар