21 септември 2009

Психоза, психотични симптоми и още нещо

Публикувано от Trichocephalus Икона, 24 ноември 2008 - 23:37
I. Модел на Фройд за структурата на личността.

1. Топологичен (дълбинен) модел (представен в началото на века):

а) безсъзнателно ниво - източник на инстинктивния заряд на мотивационната енергия;

б) предсъзнателно ниво - съдържа психични явления, които без особено напрежение могат да бъдат осъзнати от субекта;

в) съзнателно ниво - не е пасивно отражение на това, което става в сферата на безсъзнателното, а се намира в непрекъснат конфликт с него, предизвикан от необходимостта да се потискат сексуалните влечения.

Първоначално тази схема се е прилагала за обяснение на клинични факти, а после е пренесена върху някои обикновени прояви на психичния живот - грешки на езика, шеги, грешки при писане, забравяне и др. Предполагало се е, че либидото се промъква покрай "цензурата" на съзнанието и търси обходни пътища, изразено чрез привидно неутрални и случайни форми, но имащи за личността смисъл на значим символ и симптом.

2. Структурен модел на личността, съдържащ три взаимосвързани компонента (в началото на 20-те години):

а) То (Id);

б) Аз (Ego);

в) Свръх-Аз (Superego).(Според Фройд То и Свръх-Аз са локализирани в слоя на безсъзнателното).

Чрез този модел Фройд застава против теориите, които отъждествяват личността с нейното съзнание и самосъзнание или с психофизиологическите й особености.

Ядрото на теорията на Фройд е представата за извечна тайна война между скритите в дълбините на индивида безсъзнателни психични сили (главното от които е сексуалното влечение - либидо) и необходимостта да се живее (и оцелее) във враждебна към този индивид социална среда.

Психичните процеси и явления Фройд разглежда от три основни гледни точки: топологична, динамична и икономическа. Топологичната разгледахме по-горе. Едно уточнение: структурният модел е естествено продължение на първоначалната топологична система, но НЕ СЕ ПОКРИВА С НЕГО. Динамичното разглеждане на душевните процеси е предполагало изучаването им като форма на проявление на определени (обикновени скрити от съзнанието) целенасочени влечения, тенденции и т.н., както и от гледна точка на преходите от една подсистема на душевната структура към друга. "Икономическото" разглеждане е означавало анализ на психичните процеси от гл.т. на енергетичното им осигуряване (в частност, енергията на либидото).

"То" (не е несъзнавано) - съдържа психичните представители (модели) на инстинктите, влеченията, нагоните и т.н. (сексуални или агресивни), които се стремят към незабавно удовлетворяване, независимо от отношението на субекта към външната реалност.

"Аз" (това не е съзнанието!) - служи за приспособяване към тази реалност, възприема информацията от околния свят и от състоянието на организма, съхранява я в паметта и регулира ответните реакции на индивида според интересите на неговото самосъхранение. Т.е. "Аз" е т.нар. "действащата част" от личността и включва защитни механизми на несъзнателно ниво. Отговорно е за когнитивните функции, контрола и прогнозата на ситуациите, сетивата; осигурява "плуването" на личността в обществото (емоциите, възприятията, моториката и т.н.).

"Свръх-Аз" - включва усвоените от личността (предимно безсъзнателно в процеса на възпитание) морални стандарти, забрани и поощрения. Възниквайки чрез механизма на идентификация на детето с възрастните, Свръх-Аз се проявява под формата на съвест и може да предизвика чувства на страх или вина.

Доколкото изискванията към Аз-а от страна на То, Свръх-Аз и външната реалност са несъвместими, той неизбежно е в ситуация на конфликт. Тя създава непоносимо напрежение, от което индивидът се спасява чрез защитни механизми - изтласкване, рационализация, сублимация, регресия и др.

Когато детето се роди, то не прави разлика между вътрешния и външния свят. Чрез фрустрациите то разбира, че има неща отвътре, които са му подвластни и които може да управлява и такива, които идват от външния свят и не са му подвластни. Една от функциите на Аз-а е отчитането на реалността. Постепенно детето се научава да прави разлика между желания и възможности за реализирането им, между телесна и емоционална болка, между минало, сегашно и бъдеще време. Мисленето се развива от по-примитивно (нарцисизъм и мистика) към по-зряло.

Важна роля при формирането на мотивацията Фройд приписва на детството, което като че ли еднозначно определя характера и нагласите на възрастния. В този смисъл, задачата на психотерапията е в това да се "извадят" травмиращите преживявания и личността да се освободи от тях по пътя на катарзиса - осъзнаването на потиснатите влечения, разбирането на причините за невротичните симптоми. За целта се използват анализ на сънищата, метод на "свободните асоциации" и др.

Кога процесът на усвояване на разликата между вътрешен и външен свят е завършен? Около 6-годишна възраст (но и никога, защото собствените емоции винаги привнасят известна пристрастност при възприемането на света).

II. ПСИХОЗАТА - (дълбоко нарушение на психиката, психично заболяване в тесен смисъл на думата; качествена промяна на психичната дейност, изразяваща се в изопачено отразяване на действителността и неадекватно поведение; обикновено се проявява чрез речева и двигателна възбуда или обратно с психомоторна скованост, с налудни идеи, халюцинации, разстройство на съзнанието и др.) е състояние, чийто кардинален белег е дълбок регрес в способността на личността да разграничи външния от вътрешния свят, да отчита реалността.

ВИДОВЕ психози:

- органични (причинени от болест, травми, отравяне);

- функционални (без физиологична причина).

III. ОСНОВНИ СИМПТОМИ при психозата:

1. Налудности (налудни идеи)- погрешни съждения или умозаключения, които не съответстват на действителността и не се коригират от данните на опита или по пътя на логиката.

От налудностите се изключват различни вярвания, които причисляват човека към една или друга религиозна група. Налудността е "самотно", идиосинкретично явление, специфично за всеки отделен човек. Важна характеристика на налудностите е тяхната неразколебимост - те не се поддават на логически аргументи или объркване.

Налудните идеи се класифицират по различни критерии (напр. първични и вторични, периодични и постоянни и др.), но голямо практическо значение има разделянето им според тяхното съдържание:

а) параноидни налудности (с налудна убеденост за външно неблагоприятно въздействие). (Свързани с тях са и кверулантните налудности, лат.querulus - оплакващ се, роптаещ, упорита борба на личността за утвърждаване и отстояване на болестните си убеждения и права чрез писане на жалби, възражения и пр.):

- за преследване: налудна убеденост на болния, че е преследван от близки или непознати хора, от лични врагове, от терористични организации и др. (за да се защити, много често от преследван става преследвач). Наблюдава се при шизофрения и други психози с параноиден синдром.

- за отношение (сензитивна налудност): човек се усеща по един или друг начин в центъра на събитията (на Вселената). Има чувството, че хората го гледат по-особено, че разговорът прекъсва, когато той влезе, защото говорят за него, че си правят знаци зад гърба му. Налудна убеденост, че хората около него имат отрицателно предубедено отношение, че пренебрегват интересите му. Друг вариант на тази налудност: болният има усещане, че предмети и ситуации са подредени с някаква цел специално за него и ги тълкува.

- ревностова: налудна убеденост за измяна или опит за измяна от страна на близко лице (най-вече на брачен партньор). Наблюдава се при параноя, алкохолни психози и др.

б) налудност за самообвинение (вина):

проявява се в приписване на самия себе си на въображаеми или действителни, но преувеличени простъпки и престъпления. Болният се изживява като виновен спрямо близките си, колектива, обществото, човечеството. Самообвиняват се в егоизъм, аморални действия, извършване на тежки престъпления. Тази налудност е най-честата съставка на депресивния синдром.

в) хипохондрични налудности:

налудна убеденост за наличие на тежко (често неизличимо) заболяване, водещо до смърт или унищожаващо човешкото достойнство (рак, сифилис, СПИН и др.), при пълна липса на обективни факти. Никакви лекарски прегледи и изследвания не могат да разубедят болния.

г) мегаломанна налудност (налудност за величие):

налудно надценяване на собствените физически, психични и материални възможности. Тук влизат и налудните идеи за откривателство, реформаторство (специална мисия) и знатен произход.

2. Халюцинации (според съответното сетиво).

Субективни образи, които за съзнанието на преживяващия имат качествата на обективна действителност; сетивни измами, при които болните възприемат предмети и явления без наличие на непосредствен външен дразнител (за разлика от илюзиите). Халюцинациите наподобяват напълно възприятията и затова болните са категорично убедени в съществуването им.

3. Разкъсано мислене.

Характеризира се с правилно граматично изградени изречения, но в тях и/или помежду тях няма логична връзка, т.е. налице е грубо нарушение на логическата структура на речта. Среща се при шизофренията и е характерен неин симптом.

4. Психомоторна (двигателна) възбуда.

Извършване на множество хаотични действия. На пръв поглед тази възбуда не се влияе от средата и ситуацията. Плаши околните.

5. Ступор (психомоторна скованост, вцепененост).

Липса на реакция спрямо стимули и дразнители, идващи отвън. Болният може с часове да остане в една поза (понякога много неудобна).

IV. Как тези феномени са свързани с ежедневието?

А. През 60-те години Фишер прави опити с доброволци, които приемат халюциногени. Въз основа на опитите Фишер смята, че всяко преживяване съдържа два компонента:

1. Определено (от подкорието) ниво на arousal (възбуда), което върви заедно с:

2. Определена корова интерпретация (определен символ).

В зависимост от нивото на араузъл човек има достъп до една част от смислите, свързани с това ниво. В този план не може да се говори за съзнателно и безсъзнателно, а за различни нива на съзнание.

Фишер дава примери:

- сънуването. Сънищата много често се забравят при събуждане, защото при съня има едно ниво на араузъл, а в будно състояние - друго ниво.

- пияното състояние (напр. пияният богаташ от "Светлините на града" на Чаплин); и др.

Фишер смята, че изводите му важат за всички преживявания - променяйки нивото на араузъл, човек има достъп до една или друга част от опита си.

Поезията, например, е свързана с уменията на творците да намират такива общи символи, които са в състояние да приведат читателя в определено ниво на араузъл. Изхожда се от предпоставката, че определен символ предизвиква определено емоционално състояние.

Психиатрични примери:

- т.нар. flashback (флеш-бек): внезапни оживявания на спомени, равносилни на действителността (Ейдетизмът е способност за много живо въображение!). Става неволево и обикновено под въздействието на силни емоции (травми от психологическа гл.т. - война, лагер, наркомани) в сходни ситуации. Предполага се, че някакъв стимул може да предизвика емоционално състояние, подобно на това в първоначалната ситуация. И тогава човек почти напълно губи връзка (или има невярна представа) за реалността.

- т.нар Deja vu (дежа-вю, букв. вече видяно (виждани за първи път лица, събития, обстановка и пр. се възприемат като познати. Обикновено е израз на умора, а при патологични състояния е проява на налудно тълкуване на възприятията, напр. при шизофрения, епилепсия, сенилни психози и др.) и Jamais vu (жаме-вю, букв. никога невиждано - (психично разстройство, при което добре познати предмети, лица и обстановка при ясно съзнание се възприемат като че ли видяни за пръв път. Може да се срещне преходно у психично здрави лица при тежка преумора или психична свръхнапрегнатост. По-често се наблюдава при неврози, епилепсия и някои психози). Според Фишер тези два феномена са свързани с нарушената връзка между нивото на араузъл и коровата му интерпретация. При "вече видяното" се предизвиква познато емоционално състояние, а при "никога невиждано" има чисто възприятие на ситуацията, но няма араузъл.

Всички идеи на Фишер произлизат от опитите му.

Той твърди, че човек може да променя нивото си на араузъл - под въздействие на различни вещества, в рамките на творческата дейност, поради заболяване, чрез специални методики за релаксация, чрез медитация, религиозен екстаз и др. Обикновено човек функционира на едно обичайно ниво на Аз-съзнание, в което способността му да отчита реалността е нормална и му осигурява нормално функциониране. Но това състояние може да бъде променено (в различна степен), при което колкото повече се променя нивото на араузъл, толкова повече човек е завладян от вътрешния си свят (въображението си).

Фишер наблюдава, че под въздействието на халюциногени човек става все по-малко готов да проверява дали това, което възприема е реално или не. Когато човек вземе решение да провери халюцинациите си, те изчезват. Постепенно индивидът се отказва да извършва такива проверки.

На "върха" на наркотичните преживявания халюцинациите стават все по-стереотипни (общи за отделните хора), универсализират се. Фишер предполага, че тези халюцинации вече са по-близко до биологията, до невронната активност на човека (известно е, че само 30 % от зрителната информация идва от ретината, останалите 70 % са регистрации на промени в обичайната невронна активност).

Б. Опит за психологично разбиране на параноидните налудности.

Първият елемент от тези налудности е, че индивидът се чувства застрашен (по някаква причина) от действителна или въображаема заплаха (най-често е смесица между двете). Тогава той е склонен да търси потвърждение на предположението, че съществува такава заплаха от заобикалящата го действителност. При което: той нерядко чрез самото си търсене предизвиква враждебни реакции; става все по-изолиран от околните, поради което му става много трудно да си проверява предположенията (високо ниво на тревожност); започва трескаво да търси обяснение за тази изолираност. В един момент е възможно човек да намери обяснение и ако това обяснение е налудно, то бележи момента на възникване на параноидната налудност.

Много важен елемент е този, че човек е изолиран - в изолация по-трудно се разбира кое е фантазно и кое реално, особено ако индивидът има склонност да регресира. В такъв момент човек много лесно става психотичен и намира един или друг вид налудно обяснение. Веднъж появило се, налудното обяснение се укрепва (подкрепя) чрез всеки следващ факт. При това, ако някой каже на индивида с налудност, че не е прав, той бива причислен към групата на "враговете".

Това обяснение се подкрепя от следните факти:

* пребиваването в чужда страна (чужда среда, езикова бариера, липса на приятели) е рисков период заради елемента на изолация - човек по-лесно става психотичен;

* лошо чуващите по-често имат параноидни обяснения за света (отново поради изолацията).

В образуването на параноидните налудности участва МЕХАНИЗМЪТ НА ПРОЕКЦИЯ (проектиране на собствената лошотия върху другите). Този (защитен) механизъм участва активно при враждуване, войни, политически кампании и др.

Налудностите не могат да се премахнат чрез разяснение, а чрез постепенно въвеждане в реалността! В никакъв случай терапевтът да не се съгласява с налудностите!

Прикачени файлове

Няма коментари:

Публикуване на коментар