Дилема

Нане питал Вуте :
-Абе, Вуте, що е туй "дилема", бре брато - по телевизията все говорят така, па я не знам кво е туй ?!
Почесал се Вуте, па му рекъл :
-Или ти курец у гъзо, или ти лайно у уста - те това е "дилема" .




Започвам с този анекдокт, скъпи мои читатели, защото съм изправен точно пред подобен избор.
Всъщност -решението ми е взето на 90 %, окончателен отговор трябва да дам до края на месеца, но реших все пак да ви запитам и Вас -какво мислите и как бихте постъпили на мое място.

Миналият петък получих предложение за работа.
Изгодно от няколко гледни точки - заплата - 9 пъти по-голяма от сегашната ми.5000 на месец. Длъжност - над сегашната ми.Единственото неудобство на пръв поглед е, че е в друг град - на малко повече от 100 км от Плевен, но фирмата ще плаща и хотел/квартирата или ежедневните разходи за пътуването от Плевен до там със служебна кола.
Мислих, смятах, премятах - видях се в чудо.
Пътуването, от една страна, е лесно преодолимо неудобство, но имайки предвид естеството на тази длъжност означаваше аз ежедневно и ежечасно да съм ангажиран с нея - няма делник няма празник - няма ден, няма нощ.
Някога работех за тази фирма, но на друга, по-ниска длъжност и знам много добре за какво иде реч и каква месомелачка е....Там са на принципа - ако искаш пари - си изцяло наш и ще бачкаш по нашите правила.Ако ли не -никой не те задължава да работиш за нас.
Желязна фирма е.
Там всеки един момент могат да ми кажат - "заминаваш за командировка в Ямбол за неопределено време". Или в Бургас, или във Варна. Може и в Трън да ме пратят- няма значение от мястото, важното е, че нямам думата за това съгласен ли съм или не.
Ако не съм съгласен - трябва да напусна.
Отделно решенията се взимат еднолично и собственикът на фирмата има навик да уволнява подчинени просто защо не са си лъснали обувките както трябва според него. Или пък са си ги лъснали, а той в определения момента искал да не си с лъснати обувки.

А връщане назад няма да има - напусна ли болницата в Плевен сега -просто след това няма къде да се върна.
Мястото ми ще е заето, а в Плевен няма други алтернативи.
като се върна ще трябва да работя в някое село като помощник на GP или във някой филиал на "бърза помощ" ( например в село Долно Нанагорнище)

Определено детето ми щеше да ме вижда за един път седмично. ( и то в най-добрия случай) .Жена ми -също.
няма да има вече градинка, няма да има семейни сбирки с приятели, няма да мога да ходя на разходки в Кайлъка с детето, няма да мога да ходя на село при нашите, сексът със жена ми ще стане мираж, караниците ще са ежедневие, тя със сигурност ще си намери любовник, аз - две или три - във всеки град по една.

Тоест -алтернативата е : "парите или семейството" .

В момента взимам чисти около 9 000 лв.годишно.
Там - същата сума за два месеца.
В момента -ежедневно игри с детето и жената, учене, занимавки, градинката, излети събота и неделя.
Там - яко бачкане и мениджмънт, без право на почивка и свиждане с детето и жената.
Тук-сам съм си шеф.Държавна служба, няма кой да ме уволни защото се е събудил със член увиснал на ляво днес сутринта.
Там - не се знае дали на следващия ден ще се събудя като служител на фирмата.


Отделено и несигурността при финансовата криза в момента си оказва значение при вземането на решението ми - хубаво ще ги вземам тези пари -но докога ?
Вярно - дори и само два месеца да поработя там - щеше да е все едно една година тук.Четири месеца - ето ти две години.....

От трета страна -вече съм на "средна" възраст.
Догодина правя 36. Все по-рядко ще ми излизат подобни оферти за работа.Хората търсят млади специалисти, а аз съм "прецъфтял" вече ( или поне вървя натам" )

Мда.