Слизам на подземния етаж.Тъмно е-на две три осветителни тела, една луминисцентна пура мъжди с ленива светлина.Тихо е, чуват се само моите стъпки и жуженето на лампите.На стената табелка.Щраквам със "зипото" си да прочета "Към залата" и стрелка.Продължавам напред.В дъното на коридора се виждат очертанието на полуоткрехната врата.Няма и лампи вече.Тъмно.Продължавам напред, внимавайки да се движда точно по средата на коридора.Сладникава миризма започва да се усеща във въздуха.Стигам до вратата и я отварям.
Просторно помещение, маси изляти от мозайка, маркуч, хвърлен небрежно в ъгъла.Висок таван, тънещ в паяжини.Отново мъждукащи луминисцентни лампи.Бюро в единия ъгъл.Гоблен, изобравящ еленче на водопой виси на едната стена.Под гобленчето- старо, опърпано кресло.Той е полулегнал в него.Разполагам се на един стол, запалвам цигара от неговите.Слушам.
Та какво-за онзи от катастрофата ли?Ми те докторите набързо приключиха.Сега е в камерата.Не знам.ТЕ си писаха по протоколите, приказваха си, но аз чистех през това време и не ги слушах внимателно.От къде ще знам, че ще дойдеш?!Не, не мога да ти дам протокола.Той е в кабинета на шефа.Заключен.Шефа мамата си трака.Знае от къде се изкарват пари.Ами така е.Ще видя какво мога да направя.Но това-утре.Ще приказвам с Христов-той ми дължи една услуга.Обади се утре слетобед и ще ти кажа всичко за.За друго ли?Ами добре ,питай-ще ти отговоря.
Как започнах работа тук ли?Ами бях санитар в хематологията.Добре си живеех-спор няма.Работата обаче беше тъпа.Чистиш на бабичките, носиш подлоги, карат ти се близките, че не си им умил бабичката, шефката се сърди постоянно....Е, имаше и готини моменти-сестричките бяха бонбончета.Две-три хрусках едновременно.Живот.Една вечер обаче шефката ме набара с едната сестра.Някаква бабичка умирала, пък сестрата не чула, защото ми правеше.... славейче....Предложиха ми-или да ме уволнят или да ме преместят тук.Избрах преместването.Не съжалявам.Тук е нон-стоп купон.Докторите са трима, със шефа-и тримата пият като смокове.Трезвен няма да видиш никой от тях.Сестри няма,няма славейчета, но пък обаче пациентите не реват, не се оплакват.Миризмата ли?А-това се свиква.Колко му е.В началото си слагах едно памуче м напоено с дезодорант под носа, но сега вече съм свикнал.Да ти мязам на някоя фуста, която не може и на прасето кочината да изчисти?Сурав и курав е живота, а аз съм яко копеле и с миризми няма да ме уплашиш.Виж, пари няма много, освен ако не дойде някой като теб.Погребалните агенции ли?А, не!За това не се говори.Не ме питай-няма да ти кажа нищо.Шефът ще ме изхвърли като мръсно коте от тук.Не.Просто не питай за това. Питай ме нещо друго.Гласувах за Костов.Ето това е пич.Само той може да оправи държавата.Царя, Доган и т.н.-всички за мекерета.Не ме интересуват.Доган ако ми падне тук на масата-знаеш ли как хубаво ще го измия.С маркуча отвътре ще го измия.Не бе, не ги мием така.Ти какво си помисли-че се гаврим с покойниците ли?Не! Няма такова нещо.Само ако някой убиец, изнасилвач или дилър докарат.... Да.Карат ги, разбира се.Тия се пукат като за последно-от мен да знаеш.Всяка нощ имаме по някой такъв.МИ как кой?"Бърза помощ" ги прибира, а след това ги карат тук.Тук е "Съдебна медицина" бе пич.Всички такива тук при нас идват.Катастрофи, убити, изнасилени,убити бебета, изхвърлени в кофите.Миналата година имахме едно такова.Намерили го на сметището чак.Майка го удушила.Цветков го сецира тогава.Цигани.Кво да ги правиш.Най-гадното ли?Ами-ексхумациите.Аз там не ходя, но след това докторите и полицаите носят материала тук.Те тогава трябва да си тук и да видиш какво значи миризма.Дугото е когато имаме удавници.Те също миришат много.Но нали ти казвам-свиква се.Искаш ли цигара?Имам и малко коняк.Цветков ми го подари онзи ден.Рушветче вика.Пий.И аз пия-кво да се прави.Да, имаме телевизор.Един стар кошник от соц време.Тогава тук са давали денонощни дежурства.Сега-само по един санитар като мене и плъхове има.Докторите ги викат от къщи.Голяма работа са те.Шефът например е тук от 30 години.Питаш ли го как е ? Изрод.Ама рабира.Ето - оня, от летището, дето и по вестниците писаха за него, полицаите се чудеха как е убит, а шефът само го погледна, бръкна в задника му и извади пакетчето с кокаин.Скъсано.Вика : "Свърхдоза.Не са го опаковали добре,скъсало се е и ректално е получил най-голямата доза през живота си.Една голяма свещичка с кокаин ."Та тъй де.Веднага разбра от какво е умрял.Не, разведен е.Жена му го е изоставила още едно време.Той от отгава се е чалнал и само за работа мисли.Нали туй ти викам-изрод е.Всички протоколи ги заключва в кабинета си.За трийсет години е научил всички дупки от които се изкарват пари.....Да, разбира се-мием ги, ако близките дадат нещо и ги обличаме, оправяме ги.Ама напоследък всеки си вика погребална агенция и те се занимават с тия работи.Е, как къде?Ето тук-на тия маси.Вадим го от камерата и го слагаме тук.А ония си го оправят.Искаш да видиш камерата ли?Ето я-няма какво да се види.Само твоят човек и един-никой го не търси.Някакъв клошар е бил-тук е от месец и кусур-ако не го потърсят , накрая ще отиде в другия края на коридора.Там е басейнът с формалин.За студентите, как за какво?Нали се учат там, в института.Имаме да, ама повечето се оказват, че има близки-полицаите ги издирват, а после ги погребват за сметка на общината.Маркучът ли?Ми за всичко го ползваме-с него мием масите, пода, "пациентите".Маркуч-за какво мислиш че можем да го ползваме....Тъпото е , че от 20 години тук ремонт не е правен.Все викат "Няма пари".Викат те, ама после, като идват да си прибират близките, все се учудват на мизерята в която работим.Да, ама след това отново ни забравят-и така-тънем си в мизерията.Виж какво хубаво гобленче си имам.Аз от село си го донесох.На баба ми беше.Като умря , това ми е наследството от нея.Занеш каква малка женица беше.Ама отгледа и мен и брат ми и сестра ми.Туй гобленче е от нея.Шила го е едно време за дядо ми, след като са се оженили.Винаги си го нося с мен-където и да ходя да работя, еленчето си е все с мен.Знаеш ли, това коняче не е никак лошо.Как се чете това "а-р-м-а-г-н-а-к " ? А, ясно."Арманяк".Де го правят?Френски викаш.Става за пиене.Ако знаеш обаче баба каква ракийка вареше-един път.Караше ни да събираме джанки от край пътя, а след това ги вареше на ракия.Супер бабка беше.Един път и направихме номер-хванахме котката и я пуснахме в бидона със джанките.Не умря мачката, ама баба ни направи на бъзе и коприва заради това.Занеш ли-тук често идват котки.имаме плъхове, а котките се опитват да ги ловят.Труповете не закачат, заразлика от плъховете.Тия са голяма напаст ти казвам.Един ден идваме, ама в другата зала-там се обучават студенти и има стъкленици с разни органи-във формалин.Влизаме вътре-и гледаме една стъкленица строшена на земята, а един плъх умрял отстрани.Съборил той стъклото-явно е видял мръвката вътре, ама се полял с формалин, пък и може да е ял от месото вътре-кой го знае-миша му работа, та взел че умрял.От тогава шефът ни кара да пускаме котки тук, в подземието да ловят плъховете.Онова с стъкленицата било ценен експонат.какво беше ли?От къде да го знам.Ще си ходиш ли?Няма да те изпращам.Сигурен ли си , че не искаш още малко коняче?Добре.Съжалявам, че не успях да ти помогна, но нали виждаш как е-шефът си е шеф.Какво да направя.Айде-със здраве.като минеш коридора, загаси лампите.Плъховете нямат нужда от светлина.
Излязох отново в сумрачния коридор.Вече миризмата не ми правеше впечатление.Свиква се.Явно и аз съм корав пич.На излизане загасих лампите, както ме помолиха.Плъховете нямат нужда от светлина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар