21 септември 2009

Отче нашъ

Ѿче на́шъ иже еси на н[е]б[е]се[хъ],

да с[вѧ]ти́тсѧ и́мѧ Твое́,

да прїидетъ ц[а]рствїе Твое́,

да буде[тъ] волѧ Твоѧ́,

ѧко на н[е]б[е]си и на земли́.

Хлѣ́бъ на́шъ насущныи да́ждъ на́мъ дне́сь,

и оста́ви на́мъ дол[ъ]гы на́ша,

ѧко и мы оставлѧ́емъ дол[ъ]жникомъ на́ши[мъ].

и не в[ъ]веди на́съ в напа́сть

но изба́ви на[съ] ѿ лука́ваго:

ѧко твое есть ц[а]рствїе

и сила и слава во в[е]ки.

Аминь.

Няма коментари:

Публикуване на коментар