03 октомври 2009

ЕВАНГЕЛИЕ НА НИКОДИМ

ЕВАНГЕЛИЕ НА НИКОДИМ

 



Творбата възниква в една първична, непозната днес форма, най-вероятно през III в. Сигурно свидетелство за нейното съществуване се намира у Епифаний (IV в.). На науката са известни по-късни разработки. Най-старият познат гръцки текст според податките в пролога му възниква през 425 г. Той включва само съда на Пилат, смъртта на Исус и последвалите я чудеса. По-късно възниква втори гръцки вариант — към Деянията на Пилат е прибавен апокриф за слизането на Исус в ада, който всъщност по съдържание не подхожда към първата част (Х е н е к е — Ш н е е м е л х е р, 1, с. 332—333). Двата варианта са обнародвани от  Т и ш е н д о р ф, Евангелия, с. 210—286, 323— 332. От апокрифа са известни още две латински версии, коптски, сирийски и арменски преводи. Славянската версия се различава както от двата гръцки варианта, така и от латинските. В своята първа част творбата стои много близо до най-стария известен гръцки вариант от V в. — липсва като отделна част само прологът, който е сбит в няколко изречения в заглавието и в началото на апокрифа, липсват отделни изречения и кратки пасажи, а допълненията засягат отделни думи. Има разлики в имена и цифри. Втората част обаче е съвсем различна. Вместо историята на слизането на Исус в ада, към Пилатовите деяния е добавено писмото на Пилат до цар Тиберий, след което следва осъждането на Пилат в Рим. Ясно е, че славянският преводач следва трети гр. вариант, който в някои отношения е по-сполучлив от втория. Без да изменя съществено най-стария текст, който е логично построен, авторът е добавил към него по-подходящо и естествено продължение, с което се изяснява съдбата на един от главните герои в творбата — Пилат.
Кога е направен българският превод, трудно е да се определи точно — преписите са късни, а творбата не е включена в славянските индекси.
И з д а н и я:  Д а н и ч и ч, Dva apokrifna jevangjelja. Starine, 1872, с. 131—149 (по пр. от XVI в., срб. ред.);  П ы п и н, Памятники 3, с. 91—105 (по пр. от XVI—XVII в., р. ред.);  П о р ф и р ь е в, Апокр. сказ. нов. лицах, с. 164—190 (по пр. от XVI—XVII в., р. ред.);  С т о я н о в и ч, Гласник, т. 63, 1885, с. 95 сл., срб. текст).
Тук превеждам творбата по изданието на Даничич — този препис предава вярно първоначалния превод. В пр. на Порф. са допуснати грешки при преписването, които правят текста на места неясен. Отделни думи и изрази обаче тъкмо в него са съхранени вярно, а у Дан. са пропуснати или преписани погрешно. Затова в отделни случаи прибягвам до помощта на Порф. Допуснатите случайни пропуски при превеждането допълвам според гр. текст. Пропуските обаче спрямо гр. текст, които не нарушават смисъла на съответния пасаж, не допълвам, както не коригирам и смисловите отклонения, тъй като всичко това навярно е съществувало в непознатия трети вариант, от който изхожда преводачът.
Пълно заглавие: “Написание за предаването [на съд] на господа наш Исус Христос, което по спомени написа на еврейски език Никодим, погребал заедно с благообразния Йосиф Исусовото тяло. А в 17-та година [от управлението] на великия цар Теодосий всичко това се преведе от еврейски на гръцки език, което се извърши при Пилат Понтийски.” Император Теодосий I (379—395), Теодосий II (408—450).



1. В 15-та година от царуването на император Тиберий, който царуваше в Рим и владееше цялата вселена, и в 9-та година от управлението на цар Ирод, който властвуваше в Галилея, на 23 март, еврейските архиереи Йосиф и Каяфа, Анна и Сумин, Дафаил, Гамалеил, Юда, Левкий и Нефталим, Александър и Ария и други юдейски старейшини дойдоха при управителя Пилат да говорят срещу Исус и да го обвинят заради многото зли деяния. Те казаха: “Ние знаем, че този Исус е син на дърводелеца Йосиф и е роден от Мария. Нарича себе си син божи и цар, и не само това, но и съботата скверни и иска да отмени бащиния ни закон.” Пилат им каза: “Какво прави, с което иска да разтури закона?” Юдеите му рекоха: “Имаме закон в събота никой да не се лекува, а той изцелява в събота куци, слепи, глухи, разслабени, бесни и винаги с лукави деяния.” Пилат ги запита: “С какви лукави действия?” Те му отговориха: “Той е магьосник и изгонва бесове с помощта на дяволския княз Велзевул и всички демони му се покоряват.” Пилат им каза: “Значи прогонва бесове не с помощта на нечисти духове, а в името на бог Асклепии.” [1] Това Пилат рече за нечестивия бог, в когото вярваше. [2] Тогава евреите му казаха: “Молим те, твое величество, да го изправиш пред твоя съд и да го чуеш.” А Пилат им рече: “Кажете ми, как мога аз, управителят, да съдя този цар?” Евреите му отговориха: “Ние не казваме, че той е цар, той сам така се нарича.”
Пилат повика един бързоходец [3] и му рече: “С кротост доведи тук Исус!” Бързоходецът отиде и като го видя, поклони му се, сне платното, с което бе повил главата си, разпростря го на земята и рече: “Господи Исусе, стъпи на това и ела, защото управителят те вика.” Като видяха евреите какво направи бързоходецът, извикаха към Пилат, казвайки: “Защо не нареди на вестител да доведе Исуса, а на бързоходец? Бързоходецът, като го видя, поклони му се и свали навитото платно от главата си, простря го на пътя и каза почтително: “Господи, стъпи на това и ела, защото управителят те вика.” Пилат повика бързоходеца и му рече: “Защо така направи?” Той отговори: “Господине владетелю, когато ти ме изпрати в града при Александър, видях Исус да седи на магаре и множество еврейски дена викаха: “Спаси ни, ти, който си във висините!” Едни държаха финикови вейки в ръце, други постилаха по пътя своите ризи, като зовяха: “Спаси ни, ти, който си във висините, благословен е, който иде в името божие!” Евреите запитаха бързоходеца: “Но еврейските деца говореха на еврейски език, а ти си грък, как разбра какво говореха?” Бързоходецът им отговори: “Аз запитах един от евреите: “Какво казват еврейските деца?” И той ми преведе. [Пилат ги запита: “Какво впрочем викаха на еврейски?” Евреите отговориха: “Осанна мемброме барухамма адонай!”] [4] [Пилат ги запита: “Какво значи осанна?” Отговориха му: “Спаси пас.”] [5] А Пилат: “Ако вие сами свидетелствувате, тогава с какво е виновен бързоходецът?” Те замлъкнаха. След това управителят каза на бързоходеца: “Излез и както искаш, тъй го доведи.” Той излезе и както по-рано направи с Исус, същото повтори и му рече: “Господи Исусе, влез, вика те управителят.”
Когато Исус влезе, елинските богове, които стояха в палата на Пилат, щом видяха Исуса, се наведоха и се поклониха. Евреите, като видяха станалото чудо, извикаха към тези, които държаха боговете: “Защо ги наведохте и се поклонихте на Исус?” След това евреите казаха на Пилат: “Сами видяхме как те ги наведоха и се поклониха на Исус.” Пилат ги повика и ги запита: “Защо така направихте, навеждате нашите богове за поклон пред Исуса?” [А те отговориха на Пилат: “Ние сме мъже гърци и сме служители на нашия бог, защо ще се покланяме на Исус? Боговете, държани от нас, сами се наведоха и се поклониха на Исус.”] [6] Тогава Пилат каза на уредника на синагогата и на еврейските старейшини: “Изберете отбрани и силни мъже, за да носят нашите богове и да ги държат здраво, за да не се покланят на Исус. Да видим какво ще стане.” Евреите така направиха. Избраха си здрави и силни мъже и поставиха за всеки бог по 6 души, да държат здраво, да не се покланят, когато Исус застане пред съда. Пилат рече на бързоходеца: “Изведи Исуса вън, докато бъдат настанени нашите богове, и тогава пак го въведи по какъвто начина искаш. Бързоходецът изведе с почит Исус навън, а Пилат рече на хората, които държаха боговете, под царска клетва: “Ако нашите богове се преклонят пред Исус, на всички ви ще отсека главите.” И управителят седна в съдилището и заповяда да доведат втори път Исус. Бързоходецът излезе при Исус и пак простря на земята своята кърпа и се молеше на Исуса да стъпи на нея и да тръгне по нея. А той не искаше, едва го накараха и тръгна. Когато влезе в съдебната зала [7], боговете веднага го видяха, паднаха и му се поклониха до земята.
2. Пилат много се уплаши и искаше да стане от съдебния стол. В този момент неговата жена изпрати да му кажат: “Нищо не прави на този праведник, защото през тази нощ много пострадах заради него.” Пилат повика всички евреи и им рече: “Сами знаете, че моята жена не служи на нашите богове, но повече в еврейските вярва.” Юдеите му отговориха: “Да, така е.” Пилат пак им рече: “Ето, моята жена Прокла изпрати да ми кажат: “Не прави нищо на този праведник, защото много пострадах за него в тази нощ.” А те му отговориха: “Не ти ли казахме, че той е магьосник и с помощта на дяволския княз Велзевул изгонва бесове и всички му се подчиняват? Ето, той изпрати на твоята жена бесове в съня.” Пилат повика Исус: “Не чуваш ли какво свидетелствуват тези за тебе; нищо ли няма да отговориш на това?” Исус рече: “Ако нямаха власт, не биха говорили тези неща. Всеки има власт над своята уста — да говори добро или зло. Те трябва сами да видят.” Еврейските старейшини отвърнаха на това: “Какво да видим? Ние знаем, първо, че си роден от разврат, а, второ, че заради твоето раждане всички витлеемски деца бяха заклани; трето, че баща ти Йосиф и майка ти Мария избягаха в Египет, защото нямаха смелост ни очи да гледат хората.” Някои от евреите обаче казаха: “Ние не твърдим, че той произхожда от предбрачни отношения, [ние знаем, че Йосиф се ожени за Мария; не е роден от разврат].” [8] След това Пилат рече на евреите, които говореха, че е роден от блудство: “Това ваше твърдение не е истина, защото неговите родители бяха венчани пред всички старейшини, както казват вашите другари.” Анна и Каяфа отговориха на Пилат: “Всички ние и целият народ викаме и ти не ни вярваш, че е роден от блудство. Тези, които говорят друго, са пришълци към вярата и негови ученици.” Пилат повика Анна и Каяфа и ги запита: “Кои са пришълците?” Отговориха му: “Те бяха синове на гърци, но от многобожието се обърнаха към благоразумието на истинския бог.” После Лазар, Астеркй, Адоний, Исая, Акас, Самуил, Исак, Финей и Приск, Агрип и Юда рекоха: “Ние не сме новоприети, а сме еврейски чеда и сме били на сватбата на Йосиф и Мария.”
Пилат, като повика тези 12 мъже, които рекоха, че Исус не се е родил в разврат, каза им: “Закълнете се в царското име, ако говорите истината, че Исус не е роден чрез блудство.” Те отговориха на Пилат: “Имаме закон да не се кълнем никому напразно, защото тези, които се закълнат заради милостта на царя, а тук са 12-те старейшини и архиереи, които да кажат с клетва, че не е така, както говорим, ще бъдем осъдени на смърт.” След това Пилат каза на Анна и Каяфа: “Нищо ли няма да отговорите на това?” А те: “Какво да отговорим, когато не вярваш на нас, нито на целия народ? Всички казваме, че Исус е роден от блудство и е магьосник и нарича себе си бог и цар, а ти не ни вярваш.”
Пилат заповяда на народа да излезе от залата, също така и на старейшините и остави само 12-те и заедно с тях Исус. Пилат им каза: “Поради какво провинение искат да погубят Исус?” А те отговориха: “Завиждат му, понеже не пази съботата, но лекува болни в събота така, както и в други дни; заради добрите му дела искат да го погубят.” Пилат отговори: “Да, така е.”
3. Пилат се изпълни с ярост, излезе вън от съдилището и каза на всички: “Слънцето ми е свидетел, че не намерих никаква вина у този човек.” Евреите отговориха и му казаха: “Ако той не беше злотворец, ние не бихме го предали на тебе.” Пилат им отговори: “Вземете го и го съдете според вашия закон.” А те му казаха: “Нам не подобава да убием никого”. Пилат им отговори: “Значи на вас бог нареди да не убивате никого, а само на мен позволи?” Пилат влезе отново в съдилището, повика отделно Исуса и го запита: “Ти ли си цар юдейски?” Като отговори, Исус му рече: “От себе си ли питаш, или онези ти казаха това за мене?” Пилат отговори на Исус: “Нима аз съм евреин? Твоят народ, архиереите и книжниците те предадоха на мене. Какво си направил?” Исус каза: “Моето царство не е от този свят. Ако би било моето царство от този свят, то моите слуги биха се потрудили да не бъда предаден на евреите. Днес моето царство не е тук.” Пилат каза: “Ти прочие, цар ли си?” А Исус му отговори: “Ти казваш, че съм цар, затова се родих и дойдох, та всеки, който е от истината, да чуе моя глас.” Пилат запита: “Какво е истина?” — “Истината произхожда от небето.” — “На земята няма ли истина?” Исус отговори на Пилат: “Не виждаш ли как имащите власт на земята съдят тези, които говорят истината?”
4. Пилат остави Исус вътре в съдебната зала, излезе при юдеите и им каза: “Аз не намирам никаква вина у него.” Тогава евреите му казаха: “Този рече: “Аз мога да разруша храма и в три дни да го изградя.” Пилат ги запита: “Кой храм?” Отговориха му: “Та нашия храм, който създадохме за 46 години, а той казва, че ще го събори и за три дни ще го въздигне.” Пилат разбра техните лъжи и .им каза: “Аз съм невинен за кръвта на този праведник, вие виждате.” Евреите му отговориха: “Нека неговата кръв падне върху нас и върху нашите деца.”
Пилат повика еврейските старейшини, свещеници и дякони [9] и им рече тайно: “Не му правете зло, ето, аз не намирам у него никаква вина, не заслужава смърт. Вашето обвинение е само за съботните лекувания.” А те казаха на Пилат: “Ако някой изрече хула срещу царя, ще бъде ли виновен за смърт, или не?” Пилат им отвърна: “Да, такъв е достоен за смърт.” А евреите: “Колко повече е виновен, ако хули бога, както този!”
Тогава управителят им заповяда да излязат от съдебната зала, повика Исус й му каза: “Какво да правя с тебе?” Исус отговори на Пилат: “Нищо, аз сам се предадох на тези.” Пилат запита: “Как си се предал?” — “Мойсей и моите пророци предрекоха моята смърт и моето възкресение.” Като чуха тези думи, евреите викнаха срещу Пилат: “Каква по-голяма хула ще чуем още от него?” Пилат им отговори: “Ако тези думи са хули, тогава хванете го, заведете го във вашата синагога [10] и го съдете по вашия закон.” Евреите казаха на Пилат: “Нашият закон повелява, ако човек съгреши спрямо човек, трябва да го бият, като му ударят 39 удара, а който хули бога, да се убие с камъни.” — “Вземете го и както искате, така го съдете.” Евреите казаха на Пилат: “Ние искаме да бъде разпнат.” — “Не подобава да го разпънете.” Пилат погледна към еврейския народ и видя, че мнозина плачеха за Исус. Той каза на старейшините: “Ето виждам, че не всички искат да го умъртвят.” А еврейските старейшини отговориха: “Затова дойдохме всички, за да умре.” [Пилат ги запита: “Защо трябва да умре?”] [11] А те: “Защото нарича себе си син божи и цар.”
5. Един евреин Никодим, който написа това, застана пред съда и рече на Пилат: “Моля те, господарю, разреши ми да кажа чисти думи.” Пилат: “Кажи!” А Никодим: “Аз рекох на еврейските старейшини, на свещениците, на дяконите и на целия еврейски народ в синагогата: какво искате от този човек? Той прави много преславни знамения, каквито никой никога не е направил, нито може да направи. Оставете го и не вземайте за него зло решение. Ако тези знамения са от бога, те ще устоят, а ако са от човек, ще се разрушат. Защото и Мойсей бе изпратен от бога в Египет и направи големи чудеса пред фараона, египетския цар. Там имаше двама мъже, служители на фараона, Аний и Амврий, и те извършиха не малко чудеса, каквито направи Моисей. Египтяните ги смятаха за богове, но понеже знаменията, които направиха, не бяха от бога, загинаха както те, така и онези, които вярваха в тях. А сега оставете този човек, не заслужава смърт.” Евреите казаха на Никодим: “Ти си негов ученик, затова се застъпваш за него.” А Никодим им отговори: “Нима и управителят е негов ученик, та също се застъпва? Не го ли е поставил императорът да урежда такива неща?” Евреите се разяриха и заскърцаха със зъби срещу Никодима. Пилат им рече: “Защо скърцате със зъби срещу него, като слушате истината?” А евреите казаха на Никодим: “Имай неговата истина и бъди негова част!” Никодим отговори: “Амин, с него ще бъда, както вие казвате.”
6. Един друг измежду евреите извика, молейки се на управителя да му позволи да говори. Управителят му рече: “Ако искаш да кажеш нещо, кажи!” Той рече: “Аз лежах 38 години болен на легло. Исус дойде и излекува много бесни и обхванати от различни недъзи. Някои от приближените му се смилиха, вдигнаха ме заедно о одъра ми и ме занесоха при него. Исус ме видя, омилостиви се за мене и ми каза: “Стани, вземи своя одър и тръгни!” Аз веднага оздравях, взех своя одър и тръгнах.”
Веднага се обади и друг: “Аз се родих сляп, слушах гласове, но не виждах лица. Когато Исус мина покрай мен, извиках с голям глас: “Сине Давидов, смили се!” Той се смили над мен, сложи ръката си на очите ми и аз веднага прогледнах.” Друг човек измежду евреите извика: “Аз бях прокажен, той ме излекува с една дума.”
Една жена на име Вероника викаше отдалече: “Аз бях 12 години кръвотечива, но се докоснах до краищата на неговата риза и веднага престана кръвотечението ми.” Тогава евреите казаха: “Имаме закон, според който жена не може да излезе да свидетелствува.”
7. Мнозина от народа, мъже, жени, деца, крещяха: “Този човек е голям и силен пророк, бесовете му се подчиняват.” Пилат каза на викащите: “А защо вашите учители не му се подчиняват?” А те отговориха: “Не знаем.” Други казаха: “Ние знаем, че този възкреси Лазар от гроба, бидейки там четири дни.” Обхванат от страх, управителят се обърна към целия еврейски народ: “Защо искате да пролеете невинна кръв?”
8. Пилат повика Никодим и 12-те мъже, които казваха, че Исус не е роден от разврат, и им каза: “Какво да направя, защото голяма крамола става сред хората?” Те му отговориха: “Не знаем, те сами искат да видят.” След това Пилат свика целия еврейски род и им каза: “Знаете, че има обичай на всеки ваш празник Безквасници да ви освобождавам един от вашите затворници. Ето прочее, имам в тъмницата един убиец на име Варава и този Исус, който стои сега пред вас. В него не намерих никаква вина. Кого от двамата искате да ви освободя?” Те извикаха: “Освободи Варава!” Пилат им каза: “Какво да надравя на Исус?” Те: “Да бъде разпнат!” Някои от юдеите казаха на Пилат: “Ако не го разпиеш, не си верен на императора, защото той нарича себе си син божи и цар. Искаш ли да принадлежиш на този цар, или на императора?” Пилат се разгневи на евреите и рече: “Много е неверен вашият род, така без срам говорите срещу благодетеля си.” — “Кой благодетел?” Пилат: “Чувам, че вашият бог, когото вие познавате, ви изведе от тежка работа и робство, и от египетската земя ви преведе през морето като по сухо, и в пустинята ви хранеше с манна и пъдпъдъци, и въпреки всичко разгневихте вашия бог и той пожела да ви погуби, но Мойсей се помоли за вас. А днес видяхте моето благодеяние към вас и ето вече обвинявате и мене, че ненавиждам императора.”
9. Пилат стана от съда и пожела да излезе. Евреите извикаха към Пилат, говорейки: “Ние нямаме друг цар, само императора, а не Исус. Някакви маги дойдоха от изток при неговото рождение, донесоха му дарове от изток като на цар Ирод научи, поиска да го убие. Като разбра баща му Йосиф, взе него и майка му и избяга в Египет. Щом Ирод научи това, изпрати да погубят всички еврейски деца, които бяха във Витлеем.” Пилат, като чу тези думи от евреите, уплаши се и им махна с ръка да мълчат, понеже крещяха: “Значи, този е, когото търси Ирод?” Отговориха му: “Да, този е!” Тогава Пилат взе вода, изми се срещу слънцето и каза: “Невинен съм за кръвта на този праведник, вижте!” Евреите отново закрещяха: “Неговата кръв да бъде върху нас и върху нашите деца.” Тогава Пилат отвори вратите на съда, където той седеше, и изрече присъда срещу Исуса: “Еврейският род обвинява Исус, че иска царството, заради това аз произнесох смъртна присъда. Първо го вържете според царския закон и след това го окачете на кръста в градината, където го хванахте, и с него двама разбойници.”
10. Тогава изведоха Исус от съдебната зала заедно с двама разбойници. Когато дойдоха до мястото, смъкнаха ризата му, препасаха го с платняна кърпа [12], трънен венец сложиха на главата му и го разпънаха. И заедно с него окачиха двама разбойници, единия отдясно, другия отляво. Исус каза: “Отче, прости им греховете, защото не знаят какво правят.” А войниците, които бяха там, си разделиха неговите дрехи. Евреите стояха, гледайки станалите чудеса. Архиереите и всички юдейски князе му се подиграваха, като казваха: “Другите спаси, да спаси сега и себе си, ако е избраник син божи.” Дразнеха го и войниците, като идваха до него, даваха му оцет и му казваха: “Ако си цар юдейски, спаси се.” Пилат беше заповядал след осъждането му да напишат на гръцки език на дъска вината му според еврейското обвинение, а именно, че е цар юдейски.
Един от разпънатите разбойници на име Гевста рече на Исус: “Ако ти си Исус Христос, спаси себе си и нас.” А другият разбойник на име Дизмас го укори, като му каза: “Не се ли боиш от бога, защото имаме еднаква присъда. За нас прочее, тя е справедлива. Каквото направихме, ще получим, а този нищо лошо не е сторил.” И като се обърна към Исус, рече му: “Помени ме, спасителю, когато отидеш в царството си.” Исус: “Амин, на теб говоря, днес ще бъдеш с мен в рая.”
11. Беше около шестия час през деня, настъпи тъма по цялата земя до 9 часа; слънцето помръкна, а църковната завеса се раздра по средата наполовина. Исус извика със силен глас: “Отче, предавам моя дух в твоите ръце.” И това като каза, издъхна. Стотникът, който пазеше там, видя станалото, прослави бога и каза: “Този човек е праведен.” Всички хора, които се бяха събрали да гледат, видяха случилото се, биеха се в гърдите и се обръщаха назад. А стотникът притича и разказа всичко на управителя. Като чуха това управителят и жена му, много се наскърбиха, този ден не ядоха, нито пиха. Пилат изпрати да доведат юдеите и им каза: “Видяхте ли станалото?” А те го утешаваха: “Това нищо не е, слънцето помръкна според обичая си.”
Исусови познати стояха в далечината. Жени, които бяха дошли с Исус от Галилея, гледаха това. И ето, един мъж на име Йосиф, благолик съветник от еврейския град Ариматея, който също чакаше царството божие и не беше участник в еврейския сговор и дело срещу Исуса, той отиде при Пилат и измоли Исусовото тяло. Сне го от кръста, обви го с чиста плащеница и го положи в каменен гроб.
12. Евреите като чуха, че Йосиф измоли тялото на Исус, търсеха го, търсеха също така и другите 12, които се застъпиха за Исус, и Никодим и други, които изложиха пред Пилат добрите Исусови дела. Всички се скриха, само Никодим се яви пред тях, защото беше първи княз между евреите. Каза им: “Сега защо отново влязохте в синагогата?” Те му казаха: “А ти как влезе, като си негов съучастник и ще бъдеш негова част в бъдещия век?” Никодим рече: “Амин, амин.” След това излезе и Йосиф и им рече: “Защо ми се обидихте, че измолих Исусовото тяло, и го погребах в моя нов гроб и сложих върху му голям камък? Вие не сторихте добро на праведника, как не се разкаяхте, след като го разпнахте? А на края и с копие го прободохте!” Като чуха евреите това от Йосифа, веднага го хванаха и заповядаха да го затворят в тъмница до утрото в неделя. Казаха му: “Да знаеш, че в този ден ще се случи с тебе нещо лошо; днес няма да те постигне смърт, защото се начева съботата, но после ще умреш с лоша смърт, а твоята плът ще предадем на земните зверове и небесните птици.” Йосиф рече: “Това са думи на горделивия Голиат, който изрече хула срещу живия бог и свети Давид. Бог рече чрез пророческите уста: “Мое е отмъщението, аз ще го въздам.” Днес езичникът Пилат, който не е обрязан телесно, но е обрязан сърдечно, взе вода, изми се пред всички и каза срещу слънцето: “Вижте, чист съм от кръвта на този праведник”, а вие отговорихте и казахте: “Да падне неговата кръв върху нас и нашите деца.” Страхувам се да не би божият гняв да намери вас и вашите деца.”
Като чуха евреите тези думи, ожесточиха се в душата си. Те хванаха Йосифа, затвориха го в тъмница, заключиха го и поставиха стражи наоколо. В първата събота на Пасха старейшините и свещениците наредиха на другата сутрин в неделя да се съберат в синагогата. Те се съвещаваха с каква измама да убият Йосиф. Върховният съвет от синагогата заповяда да доведат Йосиф с голямо безчестие. Отвориха вратите на тъмницата, но не го намериха. Всички се учудиха и се ужасиха, защото печата намериха цял, вратите запечатани, а ключа държеше Каяфа. Затова не посмяха да сложат ръка и на онези другите, които се застъпваха за Исус пред Пилат.
13. Още докато съветът беше в синагогата и се чудеха заради Йосиф, дотичаха някои от войниците, които евреите измолиха от Пилат да пазят Исусовия гроб, за да не дойдат през нощта учениците му и да откраднат тялото му. Те известиха на свещениците и старейшините какво се бе случило: “Ние като пазехме гроба, изведнаж гробът се разтресе и ето, слезе ангел от небето, отмести камъка от гроба и седна на него. Видът му беше като мълния, а облеклото му бяло като сняг. Ние от страх паднахме като мъртви. И чухме неговия глас, който каза на жените, които пазеха Исусовия гроб, стоящи настрани: “Не бойте се, зная, че търсите Исуса разпънатия, но той не е тук. Възкръсна, както бе казал. Елате и вижте мястото, където бог лежа. И идете бързо и съобщете на неговите ученици, че възкръсна из мъртвите, и се върнете в Галилея, и там ще го видите.” Юдеите ги запитаха: [“На кои жени говореше ангелът?” Войниците отговориха: “Ние не знаем кои жени бяха.”] [13] А евреите: “Ами защо не ги хванахте?” Войниците отговориха на юдеите: “Толкова знамения видяхте в този човек и не повярвахте, как на нас можете да вярвате? По-добре да бяхте се закълнали: “Свидетел е бог, ако не вярваме.” После войниците казаха: “Чухме, че вие затворихте в тъмница Йосиф, който погреба Исус, и запечатахте вратите, и ето не го намерихте. Дайте ни Йосиф, а ние ще ви дадем Исус.” Евреите рекоха: “Дайте ни вие първо Исус. Ние ще ви дадем Йосиф.” Войниците пак казаха: “Не, първо бис ни дайте Йосифа и тогава ние — Исуса.” Евреите отговориха, че Йосиф е отишъл в своя град. А те: “Исус пък като възкръсна, отиде в Галилея, както каза ангелът на жените, като отвали камъка от гроба.” Като чуха това, евреите се уплашиха и казаха: “Този разказ не бива да бъде научен от хората, защото всички ще повярват в Христа. Те веднага свикаха съвет, събраха много сребро и го дадоха на войниците: “Кажете, че когато спяхме през нощта, дойдоха неговите ученици и го откраднаха. Ако управителят научи, ние ще го предумаме, а на вас нищо лошо няма да се случи.” А те, като приеха среброто, направиха как бяха научени. И разнесе се този разказ от Юдея даже до днес.
14. Свещеникът Финей и учителят Адда, и левитът Исая след много дни, идвайки от Галилея в Йерусалим, разказаха на еврейския княз, че са видели Исуса заедно с неговите 12 ученици, които били на планината Момфин. Там той учил своите ученици, като им казвал: “Идете в целия свят и проповядвайте евангелието на всички. Кръщавайте ги в името на отца и сина и светия дух. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.” Като разговаряше с учениците си и ги учеше, видяхме тутакси да се възнася към небето. И ето, двама страшни мъже, облечени в светли ризи, застанаха пред всички и казаха: “Мъже галилейски, защо стоите и гледате към небето? Три пак ще дойде, за да съди цялата вселена.”
Старейшините, свещениците и левитите им казаха: “Въздайте слава на израилския бог и честно му се изповядайте, че е истина това, което казвате да сте видели и чули.” А те отговориха: “Свидетел е господ бог на нашите отци, бог Аврамов, бог Исаков, бог Яковлев, че е така. Така чухме и така го видяхме да се възнася на небето.” Юдеите им рекоха: “Да известите това ли дойдохте, или дойдохте да отдадете молитва на бога? Какви са тез лъжи, които бледословите пред всички хора?” Свещеникът Финей и учителят Адда, и левитът Исая казаха на старейшините и князете: “Ако не вярвате на думите ни, че го видяхме и чухме, правете с нас каквото искате.” А те взеха писания закон и заклеха ги в него никому да не казват. После им дадоха да ядат и пият и ги заведоха извън града. Като им дадоха сребърници, изпроводиха тримата мъже до Галилея и те си отидоха с мир. След като онези си отидоха, евреите се събраха на съвет и се затвориха всички в синагогата. Първосвещениците и старейшините тъжни и с ридание и с голяма скръб казваха: “Какво е това знамение, което стана днес в Израил?” Анна и Каяфа рекоха: “Защо толкова се наскърбиха вашите души, повярвахте ли на войниците, че е слязъл господен ангел от небето и махнал камъка от гроба? Това са направили Исусовите ученици, те купиха със сребро тялото на Исус и научиха войниците да казват, че е слязъл ангел от небето; и те така направиха. Или не знаете, що е написано — не трябва да се вярва на човек, който не е обрязан.”
15. Никодим се изправи, застана пред съвета и им рече: “Справедливо ли говорите? Не чухте ли мъжете, които дойдоха от Галилея, какво ви разказаха? Тях ние знаем като мъже истинни, справедливи, благоверни и мъдри; те ни разказаха каквото видяха и чуха — че са видели Исуса на Елеонската планина да седи със своите ученици и да ги учи, а след това се възнесъл на небето. Ние обаче не ги запитахме, нито проверихме по какъв начин се възнесе, както пише за пророк Илия [14]. Дали не е бил взет Исус от дух и отнесен на някоя планина? Ние трябва да изпратим да го търсят.” Евреите чуха тези думи и те им харесаха. Изпратиха избрани мъже по всички планини и всички израилтянски области, търсиха Исуса навсякъде и не го намериха. Върнаха се при юдеите и им казаха: “Обходихме всички предели и планини и не намерихме Исуса. Намерихме обаче Йосиф от Ариматея.” Като чуха за Йосиф, те се зарадваха много и прославиха израилевия бог. И направиха съвещание за това, как да повикат Йосиф. Седнаха, написаха послание и му го изпратиха: “Мир на тебе, господине Йосифе, и на целия твой дом. Знаем, че съгрешихме спрямо бога и тебе. Молим ти се, моли се на израилевия бог, и постарай се да дойдеш при нас като при свои бащи и чеда, защото ние много се натъжихме за тебе, че те затворихме в тъмница. Като я запечатахме и след това не те намерихме, разбрахме, че лошо решение взехме за тебе. Но господ бог те избави и разруши решението, което бяхме азели за тебе, честни отче и най-почтен между хората.”
Като избраха от събранието 7 души, които обичаха Израиля, тях пък Йосиф сам много обичаше, израилтянските старейшини им казаха: “Вървете, ако Йосиф приеме посланието и го прочете, да знаете, че ще дойде с вас при нас. Не го ли прочете, да знаете, че е вече озлобен срещу нас и не иска да дойде. А вие го поздравете с мир и се върнете.” Те ги благословиха и ги изпратиха. Мъжете дойдоха при Йосиф, поклониха му се и рекоха: “Мир на тебе м на целия ти дом!” Той отговори: “Мир вам и на целия израилтянски народ!” И те му дадоха посланието. Йосиф го взе, прочете го, целуна писмото и прослави бога. Рече: “Благословен е господ мой, който опази израилтяните да не пролеят невинна кръв; благословен е господ, който изпрати своя ангел да ме покрие с крилете си!” Йосиф им сложи трапеза, ядоха и пиха, починаха си и спаха.
На другата сутрин станаха рано и се помолиха на бога. Йосиф оседла своето осле и тръгна с тези мъже. Пристигнаха в светия град Йерусалим. Всички излязоха да го посрещнат и всички викаха към него: “Мир на тебе и добре си дошъл!” Йосиф поздрави всички: “Мир вам.” Целият народ поздрави Йосиф и заедно с него отправиха молитва. И като виждаха преславен зрак на лицето му, чудеха се.
Никодим го прие в своя дом и му даде голямо угощение, като повика Анна, Каяфа и всички старейшини и левити. Йосиф прекара нощта у Никодим. На заранта, в петък, всички се събраха в дома на Никодим и му рекоха: “Мир на теб и на честния Йосиф!” Той ги покани в къщи и седнаха в неговата градина. Дойде и Йосиф и седна между Анна и Каяфа. Никой не смееше да заговори. А Йосиф им каза: “Защо ме повикахте?” Никодим отвори уста и рече на Йосиф: “Знаеш ли какво искат да узнаят от тебе почтените учители, свещеници и дякони?” Йосиф отговори: “Не зная какво искат да научат, питайте ме, аз ще ви отговоря.” Взеха закона, закълнаха Йосиф в него, като казаха;: “Въздай слава на израилевия бог и обещай, че няма да скриеш от нас нито една дума.” Йосиф отговори: “Жив е господ, че няма да скрия нито една дума от вас!” И му казаха: “Много се озлобихме срещу тебе, защото измоли Исусовото тяло и с почит го погреба. Заради това те затворихме в тъмница и запечатахме вратата, а вън, наоколо, поставихме стража. В събота сутринта отворихме дверите, не те намерихме и много се натъжихме и ужасихме. И всеки човек беше удивен даже до вчера. Кажи ни сега, какво стана с тебе.” Йосиф отговори: “Знаете прочее, че в петък вечерта в 10 часа [15] ме затворихте и там прекарах цялата събота. Когато в полунощ се молих, внезапно къщата, в която бях затворен, се вдигна във въздуха за четирите ъгла и аз видях пред моите очи нещо като светкавица. Уплаших се и паднах на земята. Някой ме взе за ръката и ме изведе от мястото, където бях паднал. Пот течеше от главата до нозете ми и усетих в ноздрите си ухание от миро. Той изтри потта от лицето ми, целуна ме и рече: “Не бой се, Йосифе, но отвори очите си и виж ме кой съм, който ти говоря.” И погледнах, и видях Исуса, уплаших се и мислех, че е провидение. Започнах да се моля; вие знаете, че който има привидение, започва да чете молитва. Но аз видях, че той не изчезва, а започна да се моли заедно с мене. Казах: му: “Учителю Илия!” [Той ми отговори: “Не съм Илия”] [16] — “Кой си ти, господине?” — “Аз съм Христос, когото ти измоли от Пилат, сне ме от кръста и ме погреба в своя нов гроб. И с плащеница ме обви, и кърпа [17] положи на главата и на лицето ми, и голям камък постави над гроба.” Аз му казах: “Покажи ми мястото, където те положихме.” Той ме заведе и ми показа мястото, където го погребахме, и кърпата, която положихме на главата му. Тогава се убедих, че е Исус. А той ме взе за ръка, постави ме сред моя дом, макар че вратите бяха заключени, положи ме на одъра и ми рече: “Мир на тебе!” После ме целуна и ми заповяда: “До 40 дни да не излизаш от дома си. Аз отивам при моите ученици и братя.”
16. Като чуха тези думи от Йосиф, старейшините, князете и първосвещениците паднаха ничком по лицата си като мъртви и не ядоха, нито пиха до вечерта. Никодим подкани Йосиф, Анна, Каяфа и всички старейшини, като им рече: “Изправете се и седнете да хапнете хляб и се подкрепете, защото утре е събота.” Тогава те станаха, помолиха се, ядоха и пиха и всеки отиде у дома си.
На другия ден, в събота, всички първосвещеници, книжници и старейшини се събраха на заседание и си говореха помежду си: “Какъв е този гняв, който падна върху нас! Та ние познаваме Исусовите родители, баща му и майка му!” Тогава учителят Леви каза: “Зная, че неговите родители бяха богобоязливи и никога не оставяха молитвата си. Всяка година отдаваха богу десятъка. Когато Исус се роди, неговите родители го донесоха в този храм и принесоха на бога благодарствена жертва и всеизгаряне. [18] Аз видях как великият учител Симеон го пое с ръцете си и рече: “Сега ти освобождаваш своя роб, владико, според твоите думи, в мир, защото моите очи видяха моето спасение.” След това Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: “Какво да ти кажа, о Марийо, за това дете?” Мария: “Нещо хубаво, господине мой.” Тогава Симеон й каза: “Той е определен за падение и въздигане на мнозина в Израил и за знак, на когото ще се противоречи; през собствената ти душа ще премине меч, за да се разкрият мислите на много сърца.” Старейщините казаха на Леви: “Искаме да видим баща ти.” Той изпрати да доведат баща му. Баща му дойде и каза: “Какво още искате да чуете? Защо не вярвате на моя син? Блаженият, праведен и велик Симеон го е учил по закон божи.” Съветът пак се обърна към Леви: “Кажи ни още веднъж истинно ли е словото, което ти казваш?” [Той отговори: “Истина е.”] [19]
Тогава всички старейшини, свещеници и дякони казаха: “Нека пак да повикаме онези трима мъже от Галилея, които дойдоха и разказаха за Исусовото поучение и възнесение, да ни кажат още веднаж как са го видели да се възнася.” И изпратиха да им кажат: “Учителю Адда, и учителю Финей, и учителю Илия, мир вам и на цялото ви домочадие! Да знаете, че в съвета има голямо изследване по Исусовия въпрос, отново ви викаме да дойдете в светия град Йерусалим.” Мъжете, като чуха, че са нужни в съвета, станаха, помолиха се и отидоха с мир в Йерусалим. На следната утрин всички се събраха и започнаха да заседават. Запитаха мъжете: “Как видяхте Исуса да учи на планината Момфин своите ученици и след това да се възнася на небето?” Те отговориха: “Както го видяхме да се възнася, така и разказахме.” И рече Анна на съвета: “Вземете всекиго поотделно и го попитайте за тези неща, да видим дали отговорите на тримата ще се съгласуват.” Разделиха ги един от друг. Най-напред повикаха Адда и го запитаха: “Кажи ни истината, как видя Исуса?” Адда отговори: “Както седеше на планината и поучаваше своите ученици, внезапно се възнесе на облак. Отначало облакът се спусна върху него и учениците му и след това с него той се възнесе на небето. Учениците му останаха. Всички се ужасихме. Учениците му паднаха по лицата си на земята, въздавайки молитви.” След това повикаха Финей и го запитаха: “Кажи истината, как си видял Исуса?” Той отговори същото, каквото и Адда; също и учител Илия каза, каквото и онези. Цялото събрание рече: “В Мойсеевия закон пише, че чрез устата на двама или трима свидетели може да се реши всяко нещо.” Учителят Авуден каза: “Пише в книгите: “Енох вървеше с бога и изчезна, защото бог го взе.” А учителят Аир рече: “Слушали сме за смъртта на свети Мойсей, писано е: и умря Мойсей чрез господните уста [20] и не узна никой неговия гроб даже и до днес.” Учителят Леви рече: “Що означава това, което великият Симеон каза за Исус: “Той е определен за въздигане и падение на мнозина в Израил и за знак, на който ще се противоречи.” А учителят Исая рече: “В закона пише и друго: “Ето, аз ще изпратя своя ангел, който ще върви пред твоето лице, за да те запази във всеки път.” Тогава Анна и Каяфа отговориха: “За всичко, писано в господния закон, право казахте — смъртта на Енох никой не видя, а Исуса застана на съд пред Пилат, видяхме го да приема рани, бе плют в лицето, и вързан бе, и войниците положиха трънен венец на главата му и бе осъден от Пилат и разпънат на кръст заедно с двама разбойници, и с оцет го напоиха, размесен със злъч, прободоха го с копие в ребрата. Йосиф погреба тялото му в своя гроб, а ето сега пък казвате, че възкръсна. Тези трима учители свидетелствуват: “Видяхме го да се възнася на небето.” И Леви съобщи казаното от великия Симеон: “Този е определен за падение и въздигане на мнозина в Израил и за знак, на който ще се противоречи.”
Учителите се обърнаха към целия народ и към целия съвет: “Ако, прочее, това е от бога и е достойно за удивление пред нашите очи, знайте, доме Израилев, че е писано: “Проклет е всеки човек, който е окачен на дърво.” А друго писание казва: “Богове, които не създадоха нито небето, нито земята, ще загинат.” Учителите и левитите си казаха един на друг: “Ако до годината, наричана Иовил [21] го помнят, ще знаете, че ще остане до века и ще поведе след себе си нови хора.” Тогава старейшините, свещениците и дяконите завещаха на народа това: “Слушайте, хора израилтяни, проклет е всеки човек, който се поклони на човешки дела.” Всички отговориха: “Амин. Амин.”
17. Целият народ прослави с песен господа бога с думите: “Благословен е бог, който дава спокойствие на израилевия народ, нито една негова дума, която той рече на своя раб Мойсей, не остана неизпълнена. Ще бъде господ бог с нас, както беше с нашите бащи! Не ни погубвай, господи, не ни отблъсквай, нека бъдат нашите сърца с тебе, за да вървим по твоите пътища и да пазим твоите заповеди и наредби, както заповяда на нашите отци. Ще бъде господ цар на цялата земя в онзи бъден ден, и ще бъде бог един и името му едно, нашият господ и цар, той ще ни спаси. Никой не е подобен на тебе, господи! Велик си, господи, велико е името ти! Излекувай ни с твоята сила и ще бъдем излекувани, защото сме твое притежание! Няма да остави бог своите хора заради своето велико име!” След като изпяха това, всеки си отиде в къщи. И мнозина бяха заслепени от неверие. [22]
18. Пилат, като чу и разбра за възкресението и възнесението на Христа, твърде много се изплаши да не би да научи всичко това императорът. Още преди да се разчуе, той седна, написа послание и го изпрати на императора в Рим. Писмото съдържаше тези думи:
“До държавния, честен, божествен страшен и велик император Тиберий [23] от Пилат, твой раб, който е от източните страни, назначен с твоя власт и заповед. Пиша това до голямото твое владение, обхванат от страх за някои неща, които се случиха в наше време. В района, който управлявам, има един град, който се нарича Йерусалим. В него се събра целият юдейски народ и ми предадоха един човек на име Исус. И много лоши неща говориха за него. От нито едно обвинение из тези, които те приведоха, не бе възможно да го осъдя. Те имат една ерес — в събота се освобождават от всяка работа, а Исус не празнуваше съботата, а каквото вършеше в другите дни, същото правеше и в събота. Друга работа не работеше, само големи изцеления извършваше. На слепи даваше зрение, сухоръки и куци излекуваше, сакати изправяше, прокажени очистваше, много мъртви възкреси, излекува тези, които дълги години бяха разслабени. Само с една дума даваше здраве. Онова, което нашите богове никога не могат да извършат, този Исус направи. Четиридневен мъртвец, започнал да тлее, някой си Лазар, възкреси с една дума; само като повика името му, той се въздигна от гроба с благоухание. И бесни, които живееха в пещери и планини, със слово изцери, вразуми ги; и кръвотечива жена, която от години страдаше, оздрави. Големи чудеса и знамения направи Исус, които нито един от нашите богове не може да направи. Числото на извършените от него знамения по морето и по земята, за които научих и видях, никой не може да изброи. Този век, прочие, хванаха юдеите Ирод, Архелай, Филий, Анна и Каяфа с хората си и ми го предадоха като злодей. Не можах да намеря в него никаква вина, само гдето не почита съботата. Аз видях тяхната неправда, която вършеха срещу Исус, като искаха да го убият, и много се трудих да го избавя от техните ръце, но не можах. Всички хора и войници викаха: “Да бъде разпънат!” Аз видях голямата крамола сред тях, въставайки срещу мене, и предадох Исус на тяхната воля. Те го вързаха, направиха кръст и го разпънаха. И тутакси слънцето след обяд помръкна и настъпи мрак по цялата земя и звезди се явиха на небето и луната стана кървавочервена. Когато Исус умря на кръста, църковната завеса се раздра на две, земята се разтресе, камъните се разпаднаха и се разтвори земята, откри се пропаст, дълбока до преизподнята на ада. И гробовете се разтвориха и някои възкръснаха из мъртвите, които самите евреи споменават и ги наричат праведници: и праведните патриарси Аврам, Исак, Яков и други мнозина с тях. Някои се явиха за час и пак станаха невидими, както свидетелствуват мнозина в Юдея, видели всички онези пророци и ледници, които почитат преди три хиляди и петстотин години. И аз мнозина от тях видях. Земята се тресе от 6-я час през деня до 9-я в петък. По-късно в събота вечерта се чу гръм от небето, яви се светкавица, седем пъти по-светла от слънчевото сияние. Още в полунощ дойдоха мъже с висок сан, облечени с пресветли одежди, и казаха: “Христос бе разпънат и възкръсна! Възлезте на небето, всички праведници, които сте поробени в ада!” Числото на тези пресветли юноши, които викаха, беше неизчетно. През цялата нощ не престана онази неизразима светлина. А в пропастите земни, които тогава земята създаде, мнозина, които въстанаха срещу Исуса, пропаднаха и загинаха и не се намериха. Тогава лично аз бях очевидец на тези неща и бях обхванат от страх и от изумление, видях неща, каквито никога не съм виждал, нито чувал. Затова, треперещ ют онези гледки и боейки се от твоето величество, описах и изпратих на твое държавие станалото за Исус, както го видях в онази нощ на неговата смърт, за това прочие написах за знание на твое величество и владичество.”
19. Като пристигна това писмо до императора в Рим, то бе прочетено пред него и пред множество князе и народ. Всички се удивиха и се ужасиха, че Исус заради беззаконието на Пилат направи толкова знамения и чудеса по цялата земя. Императорът се изпълни с ярост и прати войници да доведат Пилат. И доведен бе Пилат в Рим. Императорът научи, че е пристигнал в Рим, веднага отиде в храма на своите богове и седна на престола. С него бяха всички князе, големи и малки, и всички военачалници и войски. Царят заповяда да доведат Пилат пред него и му рече: “Как се осмели да сториш това, о злочестиви, виждайки знаменията и чудесата за онзи мъж? Като направи такова престъпление, ти погуби целия свят!” Пилат каза: “Държавни и страшни царю, аз съм невинен за това, но причинител и виновник за това е еврейският род.” А императорът рече: “Кои са?” Пилат отговори: “Ирод, Архелай, Филип, Анна и Каяфа и целият юдейски народ.” Императорът запита: “ Техния ли съвет последва, за да направиш това?” Пилат отговори: “Царю, безреден и непокорен е еврейският род, не се подчинява на твоята власт.” А императорът: “Когато ти го предадоха, редно беше да го приемеш с голяма охрана и да го изпратиш на мен, а не да послушаш онези. Не подобаваше да се разпъне такъв праведен човек, направил толкова добри знамения, както ти сам свидетелствуваш. А ти даже си сложил надпис на разпятието: “Този е Исус Христос, цар юдейски.” Това като каза императорът и назова името на Христос, царските златни и сребърни богове и всички идоли, които стояха прави, внезапно паднаха и станаха на прах. А царските хора, които бяха там с войските си, ужасиха се и затрепераха, като видяха гибелта на своите богове заради Исусовото име. Страх и трепет облада всички князе и целия народ. И така, всеки си отиде в дома, като се чудеше на случилото се.
20. Императорът заповяда да държат Пилат строго. На утрешния ден той седна пак на престола си и заповяда да доведат Пилат пред всички князе и хора. Заповяда отново да го разпитат за Исус, като каза: “Говори истината, о злочестиви, защото заради злите дела, които си направил на Исуса, днес толкова богове загинаха. Говори прочие, кой беше разпънатият, та само името му погуби нашите богове!” Пилат рече: “Каквото написах за него на твое величество, истина е. Никой от боговете, в които вярваме, не може да се равнява с Исус.” Императорът каза: “Ами защо така се осмели да направиш с него? Не се ли уплаши поне от моята власт, а повече зло си сторил за моето царство, от което се бои цялата земя и всички хора?” Пилат отговори: “Заради беззаконните и непокорни евреи направих това.” Императорът се разгневи, посъветва се с всички князе и войски и заповяда да напишат писмо до безбожна Юдея с тези думи: “Великият император на цялата вселена до цар Ликиний [24], първи владетел на източната земя, здравей! В наше време е имало дръзновение между живущите в Йерусалим и други юдейски градове. Узнах за беззаконното дело, което са извършили с Исус, славен като някой бог. С Пилат го разпънаха и заради такъв голям грях, както всички разбрахме, слънцето помръкнало, земята се разтворила; целият сзят би загинал, ако той не би повелил и не би го укрепил. Заради това ти по моя заповед събери бързо множество войни, иди с войска, плени целия еврейски род и ги постави под робство на другите народи. Смали и смири цялата еврейска земя с робство, да не се въздигне на земята им никой от техния род, нито царство, нито княжество да имат, щом като са изпълнени с такова лукавство. И здравей.” [25]
[Като дойде това писмо в източната земя до цар Ликиан, той веднага с голям страх прие императорската заповед. Заповяда на хилядниците и стотниците да изпълнят бързо кесаревото повеление и като събра голяма войска, завладя целия еврейски род и ги разпръсна между другите народи, та и до днес е така. Императорът узна какво направи Ликиан на еврейския народ и му стана приятно. Той отново подложи Пилат на съд и заповяда на един от князете на име Алвио да му отсече главата. Каза му: “Понеже Пилат се одързости да допусне убийство на такъв праведник, затова да му се отсече главата!” Тогава изведоха Пилат за посичане. Той застана и започна да се моли на Исус. След това се наведе и му отсякоха главата.]
 



1. В текста — “о боз Асклiипи”, Порф. — “о боз истинн” — името не е разбрано и в контекста се получава безсмислица. В гр. текст: “” — става дума за гръцко-римския бог на медицината Асклепий.
2. Това обяснение липсва в гр. текстове; то е обяснителна бележка към името Асклепий. Дали е добавена от бълг. преводач, или от автора на непознатия гр. вариант, това засега не може да се реши.
3. В текста — “некоего Коурьсора именем”, по-надолу още: “корсор”, у Порф. — “Косор”. Преводачът е схванал погрешно гр. дума  като лично име, тя е съществително и означава “бързоходец”.
4. Изречението липсва в славянския превод — навярно случаен пропуск, попълвам според гр. текст; евр. фраза означава: “Спаси ни вишни, благословен е, който идва тук в божието име.”
5. Изречението липсва у Дан., но в Порф. е запазено приблизително както е в гр. текст; добавям според Порф.
6. Пропуснато при преписването (или може би при издаването?); попълвам според Порф. Така е и в гр. текст.
7. В текста: “прторь”, в Порф. думата се преобразява в “притвор”. В случая се касае за непреведена дума — “” (заемка от лат. praetorium) — служебно жилище на градоуправителя или владетеля, където има затвор и съдилище. В други паметници се споменава, че ап. Павел бил затворен в преториума на Ирод. Тук според смисъла на текста превеждам “пртор” ту със “съдебна зала”, ту със “съдилище”, схващано като сграда.
8. Пропуснато от преводача, допълнено по гр. текст.
9. В текста — “левити”, на места превеждам с “дякона” за яснота, а на други, където думата придобива значение на титла, я оставям непреведена.
10. В текста: “сьньмище”, “сонмище” или “сьбор” — превод на , т. е. еврейската църква, която както и християнската църква, служи за молитва и за съдилище на еретиците. В други случаи думите “сьньмище” и “сьборь” имат в текста друго значение — съвет.
11. Допълнено по Порф., така и в гр. текст.
12. Текстът покварен — “послаше его ”; в Порф. по-точно съответно на гр. текст: “опоясаше лентием” (  — лат. дума linteum), следователно се касае за непреведена дума, която означава кърпа от платно, в случая като престилка.
13. Пропуснато при преписването, допълвам по Порф. и според гр. текст.
14. От текста не е ясно къде какво пише за Илия и защо предполагат, че Христос е отнесен в планина, тъй като един пасаж е съкратен. В известния гр. текст е казано ясно: “Както Светото писание ни учи, Илия също беше взет на небето и Елисей извика с голям глас, а Илия хвърли своята овча кожа върху Елисей, а Елисей хвърли овчата кожа на Илия в Йордан, тръгна надолу и дойде в Ерихон. Учениците на пророка го срещнаха и го запитаха: “Елисей, къде е твоят учител Илия?” А той отговори: “Той бе взет на небето.” Онези обаче казаха на Елисей: “Да не би дух да го е грабнал и да го е хвърлил върху някоя планина? Да вземем с нас нашите ученици и да го търсим!” И те предумаха Елисей и той тръгна с тях. И те го търсиха три дни, без да го намерят, и така познаха, че се бе възнесъл.”
15. В текста —  [12], погрешно; в Порф. и гр. текст — 10.
16. Допълнено по Порф.
17. В текста: “соударь”, Порф. — “соундарь”, непреведена дума (в гр. текст  или  от лат. sudarium — кърпа за пот).
18. Всеизгаряне (“вьсесъжегаема”) — жертва чрез изгаряне, обикновено на животни.
19. Допълнено по гр. текст.
20. Порфириев смята, че авторът на апокрифа е познавал апокр. житие на Мойсей. Според това житие бог целунал Мойсей в устата и чрез целувката му извадил душата.
21. В текста: “аще оубо до сама глаголемаго иовиль наметь его”; в Порф. съвсем объркано: “аще до самаго глаголемаго явим”. Гръцкото  не е разбрано и е оставено непреведено. Основната дума тук означава година, гърцизирана форма на евр. дума (Х е н е к е — Ш н е е м е л х е р, 1, с. 348). Гръцката дума  в текста на Дан. е предадена точно — иовиль — това е цикъл от 49 години. Смисълът на текста е — ако след изтичането на един иовил (юбил), още се говори за Исус...
22. Оттук нататък в известния втори гр. вариант започва историята на слизането на Исус в ада. Присъединеният към същинското Никодимово евангелие в настоящия вариант апокриф за Тиберий и наказанието на Пилат се среща в гр. и слав, книжнина и като самостоятелно произведение. В друга, малко по-разширена, редакция творбата е публикувана от  П о р ф и р ь е в, Апокр. сказ. нов. лицах, с. 191—197.
23. В текста е казано “Август”, Порф. — “Тиберий”. Понеже и в началото на апокрифа се споменава Тиберий, а и самостоятелният разказ сочи същото име, поправям според Порф.
24. Ликиний или Ликиан цар по времето на Исус няма. Известен е Валериус Лициниус, римски император на Изтока в тетраиерархията на Диоклитиан, който управлява през 313—324 г.
25. Тук свършва Дан., завършека допълвам по Порф.


из "Стара българска литература. Апокрифи " ,  Донка Петканова  

Няма коментари:

Публикуване на коментар