10 октомври 2009
Да си куул в панелка
Започвам нарочно съботния си репортаж с тази хубава песничка на Джоан Осбърн.
Излизайки от дома, забелязах как изгряващото слънце е накарало блоковете в панелната пустиня "Дружба" да почервенеят от срам, от това, че съществуват.
Обожавам есенните утрини.Хладничко, но не чак студено, ухае на мокри листа, няма хора по улиците - прелест.Само токовете на обувките ми следват ритъма на песента, звучаща между ушите ми.
Снощи отново по новините съобщиха за "насилие в училищата" - някакво момче в София наръгало друго с нож при сбиване в училище.Онзи ден път имаш е убийство във Варна.Всеки ден съобщават за някой такъв случай.
И чета из интернет колко много защитници на тезата "Всичко отива на майната си, никаква държава не сме" и всякакви други обобщения, които меко казано ме учудват.
Даже някои из форумите започнаха да разправят, че "едно време" никога подобни неща не са ставали, а ако са ставали, цензурата нямало да ги показва.
Глупости - аз също съм се бил в учлище.И то точно по този начин както момчетата във Варна-с уговорка, в двора на училището след часовете, пред подобни клакьорки.Носът ми от тогава е разбит.Ама пък счупих два зъба на другия ...
Още го помня онзи бой (особено като имам хрема и не мога да си издухам носа)
Снощният инцидент пък е стана :
[QUOTE]Инцидентът е станал заради момиче от столичния квартал „Младост". Според деца, свидетели на случилото се, 18-годишният нападател е известен с прякора си „Коко Джи". Той се казва Константин Костов и е ученик в 69 СОУ „Димитър Маринов" в девети клас.[/QUOTE]
Тук пък опираме до бетонните гета същото като "Дружба" в Плевен и психологията на днешната младеж.
Явно в човека дреме психиката на неандерталеца.Казвам "дреме", защото все пак се правим на цивилизовани - ходим с дрехи, използваме електричество, телевизия, чудесата на химията и физиката, въпреки, че не ги разбираме.Живеем в 20 етажни жилищни блокове, натъпкани като сардели в кутии.
В нас обаче има нещо, което кара всички млади мъже на възраст от 16 до 30 години да търсим смъртта.
Да -не ми се чудете на приказките - точно търсим смъртта.
Едно време почти всяко поколение е преживявало поне по една война.Младите мъже са измирали с чест по бойните полета, а ако не е имало война -винаги е имало кръчмарски свади, завършващи със смърт, или дуели със саби или пистолети, които пак са завършвали с чест и слава.Да, ама в днешния 21 век вече такива неща няма.Няма война, дуелите са забранени - няма къде да се отиде и човек да се изправи срещу смъртта.А мъжете на 16 години са в училищата, защото ги мислим за деца....
А някога Александър Велики на тази възраст е избивал персийците.
Да, сега Персия се казва Иран, и с нея се занимават американците.Нашите хормоночувствителни момчета какво да правят ?
Не могат да станат мутри като през 90-сетте години, защото места за мутри няма в момента -всичките са си живи и здрави.
Няма казарма, където да отидат за две години и да се срещнат с по-яки от тях, което неизбежно да ги поукроти.
Тъжно.
В същото време, при жените положението е почти същото както преди -те мечтаят единствено за рицаря, който побеждава всички неприятели и идва на бял кон да я отведе в своето царство. ( дали ще е бял кон, или бял мерцедес - няма значение - цветът трябва да е кууууул) .
Образът на днешният рицар - изрусен, размъкната тениска, свлечени до коленете дънки, джвака дъвка, а когато я изплюе захапва цигара с трева.Не мислете, че пуши цигари с тютюн - нее - той цигари не пуши от години, те не са на мода. Гаджетата му правя свирки още от 6-ти клас, всяко изречение завършава с "датиеба майкята проста", не ходи в час, защото ще му падне реномето - все има по някой балък дето да ходи вместо него и да му пише домашните.
Той е куул.
По дефолт е вървежен тип, слуша рап, кумири са му тези, които имат кинти и карат джипове из студентски град в лов на пички.
Никой не може да му наклони уя на някоя страна, защото той е пичага и ще претрепе всеки насреща му.
През 70-десетте години на миналия век, група английски учени беше доказала, че процентът на самоубийствата на живущите във блокове, по-високи от 5 етажа е 2 пъти по-голям от самоубийствата при живущите в ниски етажи.
И какво от това, си викат проектантите, ма които е поставена задачата да поберат максимум хора на минимум площ - нали и без това Земята е пренаселена?
Слънцето над квартал "Дружба" в Плевен сега - 10 часа е все пак.Като започнах да пиша този пост беше 8 часа.Работа -какво да правиш - шия пияни вервежни типове и вървежни пички - като тази, от преди малко, която си е изпросила стол в главата.
Иначе е наточена мадама - русо барби, с джип "Тойота" и ноктопластика, силиконче в джуките и други тунинги.Това обаче не е попречило да си има вече едно много симпатично белегче на челото от нейния рицар.
Блоковете не се срамуват от живущите в тях.
Ще посрещнат поне още едно поколение рицари и техните дами, нали ?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар