КЪНВЕРСЕЙШЪН

Една дисекция на Мартин КАРБОВСКИ

Всеки псува всеки. Обществото комуникира. Когато почнем да влагаме сериозен смисъл в псувните, когато ги идентифицираме с проблема - едва тогава може да става дума за разговор

Българите разговарят честно само и единствено с телевизора. Историческото балканско лицемерие ни прави заекващи идиоти, когато тъпата журналистика ни завре микрофона под носа. Първото нещо, което ти идва наум да кажеш е, че политиката на правителството е "извънррредно правилна!". Второто нещо е, че този репортаж ще го дадат два пъти в новините и ти ще си мислиш, че си казал нещо вярно. Дори да не е вярно, то обаче няма да е интересно. Защото, когато една човешка популация не може да комуникира и поради тази причина лъже - това е проблем. Обаче когато лъжата стане начин на мислене на човешката популация и "Ъ-кането" основна форма на общуване - това вече е голям проблем. Нерешим.

ти какво искаш да ми кажеш?
??? …бедатиебамaйката

Не е лесно да си човек. Налага ти се да общуваш, за да се нахраниш, за да пиеш вода, за да удовлетвориш всички свои човешки и животински страсти. Тази страна е пълна с хора, на които гащите им са свалени до колене, главите им се подават от вратата и устните им ужасено крещят: "Хартията е свършила, дамуеба майката…! Пък и тоз вестник, дет го чета - само косовски дечица снимали, неудобно е да го ползувам за таз работа, дамуеба майката…"

В този разговор няма комуникация. Има мъка и изстрадан срам, има история и биография на образа. Но комуникация - не. В глобален план няма да повярвате колко е вярно, че човешката простотия се дължи на дефицита на тоалетна хартия. Комуникацията започва оттам, откъдето свършва срама. Но и дори да се пресрамите да извикате съседа си да ви даде салфетки, това пак не е комуникация. Комуникация е да убедиш гаджето си никога да не забравя шибаната тоалетна хартия в гардероба. Ако трябва го пребий от бой, обаче го научи да комуникира. Другото е лайняна работа и подскачане до гардероба с оглеждане.

Тоталната досада идва като си поискаш нещо за чукане. Трябва да комуникираш! Трябва да я (го) убеждаваш с часове. Ужас . дори с дни! Друг път човек не му се чука, напротив - общува му се. Обаче точно тогава му предлагат най-съвършения секс без общуване. Не е сладко. Или направо го изнасилват в първия срещнат недовършен строеж. Не е приемливо. Шибана работа - не е лесно да си човек.

с кого да комуникирам?!
…бедамуеба майката???

]Непознатите хора са като сух пясък. Никога не можеш да ги поставиш на длан и да ги опознаеш без да менят формата си. Комуникацията би трябвало да е като цимента - да слепва или поне да си тежи на мястото. В големите градове да се комуникира е рисковано. В гората - задължително. В американските филми комуникацията е красива работа:

ТОЙ: Падам си по теб!
ТЯ: Стига си приказвал глупости, извади искам да ти духам!

Комуникация. Кеф. Тези хора, американците, даже когато псуват, изразяват демократично отношение към света. Афро-американците са толкова демократични, че се поздравяват с псувни на майка. Контактуват.

афро-американска концепция за човешката комуникация:
Човек има желание да контактува с някой, с когото така или иначе след това ще пожелае да се чука.

Тази концепция е принципно вярна и в най-конкретния, и в най-преносно-фройдиския смисъл. И когато човек комуникира, той трябва да е наясно с това - искам ли да чукам човека, с който си разговарям или, ако не искам, какво друго бих могъл да поискам от него?! Това е един от важните въпроси в комуникацията, свързан с принципа на удоволствието. На този принцип разговорите между негри във филмите вървят толкова естествено:

превод от Ченгето от Бевърли Хилс:
негър 1:Ще те чукам, мой човек! Как се чувстваш?
негър 2:Йе, мой човек - аз също ще те чукам! Не по-зле от вчера…
негър 3:Абе да ти го начукам! Мислиш ли, че някой наистина се интересува от теб?…
негър 2:Майка ти се интересува най-много, мой човек! Обаче е толкова дебела, че не можах да й намеря онази работа… И затова й дадох да ми смуче патката, понеже щях да я обидя, мой човек…
негър 1:Ха-ха, мой човек… да ти го начукам… днес си много весел, обаче няма да задълго, защото майка ти ми се обади…

Това продължава още дълго. В нормалния американски свят така си говорят наистина само лошите негри. Възпитаният бял американец обикновено накрая благодари за разговора. Казва: Thanks for the talk!В наши филми няма да срещнете такъв диалог. Обаче на улицата, у вас, в съседите, на работното място да сте видели някой да ви благодари за разговора? Напротив - ще ви напсуват като тиква.
И двете велики нации псуват - и американската, и балканската. Обаче американската псува честно, весело и без да й пука по филмите си. Балканската псува, за да отмъсти, за да убие и за да скрие слабостта, обидата и безсилието си от обидата. А филмите й са за любовта между хората. Ние никога не приемаме обидата като предложение за разговор. А трябва. Така, както учи Карнеги, ще си спестим много тупаници и ще спечелим приятели.

В края на краищата и най-културният човек в началото на разговора може да ви обиди. Това са рисковете на живата комуникация. Седи си млада дама, пуши и гледа благовъзпитано. Приближава се възрастен човек и й казва:

Възрастен човек:"Простете госпожице, седнали сте ми на шлифера!"
А младата дама го поглежда невиждайки и изфучава:
Младата дама:"Я си еби майката бе, дъртак, не виждаш ли, че едвам ходиш!"

Грешка в комуникацията. Контактът е невъзможен, защото различните култури мислят за различни неща и се изразяват по различен начин. А всъщност те искат да се разберат. Трябва да умеем да общуваме по съвременен начин.

Верният начин на общуване в този случай е:
Възрастен човек: "Да го духаш, курво, стига си пушила тази трева, стани ми от пардесюто, да не те ритна в главата…"
А младата дама весело се изкикотва и казва:
Млада дама: "Що не каза бе, дядка, еби му майката, голяма работа, ще ти зарасне шлиферът! Ти си готин пич. Ако ме беше помолил учтиво, щях да си помисля, че искаш да ми се натискаш…"

Ето, разговорът почти стана.

къде да разговарям
…бедамуеба майката???

Това вече е проблем. Хората се срещат на различни места и разговарят. И колкото по-задушно е, шумно е и нищо не се чува, толкова повече хората ходят по такива места, дори си плащат и се опитват да разговарят. Статистиката показва, че има много по-голяма вероятност да чукаш една жена, след като си я завел в най-претъпкания клуб в петък, отколкото да я заведеш на тих френски ресторант, където си откупил всички маси, за да разговаряте сериозно. Предполагам, че на дискотека по-лесно се свалят пички, защото страхотният шум ги уморява и нямат съпротивителните сили да се опъват.

Наблюденията сочат, че днес поколението на 17-22 години не си говорят много. Според други твърдения, те си говорят глупости. Трети, че няма нужда да си говориш, защото така или иначе все нещо ще си намериш за чукане тази вечер. Тези наблюдения и твърдения не са верни. Поколенията са еднакви - само хората и наркотиците са различни.

Видовете съвременен разговор са чудесни!

Седи млад пич и крещи в ухото на страхотна пичка. Тя кима с глава. Гледа го с впечатление. Вие си мислите, че този пич ще чука тази вечер. Може би. Но той нямаше да има шанс, ако тя чуваше какво й говори. Обикновено хората седят на места със силна музика, защото там, каквито и неща да наприказваш на жените (и умни, и глупави), те пак ще те гледат разбиращо. Защото така или иначе нищо не чуват.

Примерно гореспоменатият пич й говори:
"Аз съм струга-а-а-р"
тя се усмихва нежно
"Бачкам в Кремковци-и-и!"
тя кима с глава
"Обичам да ходя на сладкарница-а! И да чета вестници! А ти-и-и?!"
тя му се усмихва загадъчно
…………….
той поглежда объркано към сцената, където свири клубната група "Джънгър бейбе".
"Искаш ли още от това розовото, дето ги пие-е-е-еш?"
тя клати глава в ритъма на музиката
………………
той е объркан и му се струва, че трябва да отиде да си поговори с някоя друга пичка, защото тази не го разбира. Вместо това отива на другия бар, напива се като свиня, прибира се в квартирата си и мастурбира, без да го усети съквартиранта му, който също мастурбира.

Всеки има свое разбиране за комуникация, контакт и тема на разговор.

Пробвайте обаче универсалния тип междуполовакомуникация при големи децибели. Точно като пича от Кремиковци викайте в ухото на една жена следните заклинания:
"Тъпа путко, ще те скъсам!"
тя ще се усмихне нежно
"Ти си нещастница, с която дори няма да спя…"
тя ще кимне нежно с глава
"И това ще е краят на неприятностите ми с теб…"
тя ще се усмихне загадъчно
"Като си представя, че би могла да забременееш от мене, направо ми иде да те удуша, без да ти го вкарвам…"
тя още дълго ще продължава да гледа разсеяно…

…а вие ще имате изключително големия шанс в една такава ситуация поне да не сте стругар и да не се чувствате тъпо. Пък и после може да се окаже, че ви е чула и именно заради тези ви реплики ви е пуснала. Защото стругарите в нощните клубове са много, а готините пичове, които говорят интересни и верни неща, се броят на пръсти.

друг вид съвременен разговор - чат-ЪТ

Хората обичат да си говорят без да се виждат. Така могат да контактуват без риск да си лепнат срамна болест. Или да контактуват без риск да им проличи колко са пъпчиви и дебели например.

Седи един пич пред компютъра си, тренира за хемороиди и си говори с връстници и пички, които винаги имат котешки или кокоши имена (примерно: Кити, Тити, Мити, Коко, Чоко, Локо, Дизел и Батман 2).

Това са чат-псевдоними, мамо!

Седят всички те в чат-рума и "контактуват"
кiti - zdraveite : )т
тiti - za kvo si chatvate : )
miti - za nishto  : )
koko - ZA HUI !!!!!!!!!!!!! )
choko - koko,drag sa prilicno : )
loko - chora,dnes smiatam da sa samoubia : )
disel - toa pa,zasto da se samoubivash 
koko - ZA HUI !!!!!!!!!!!!!!)
batman2 - tursia da si kupa treva : (
disel - za kvo ti e treva,zastreliai se : )
koko - ZA HUI !!!!!!!!!!!!!!!*

Чудесен разговор! Старата генерерация обаче може и да не иска да си постави за цел обсъждането на всички видове комуникации тези дни у нас. Ако приемем първоначалната постановка за вярна, ако желанието да кажеш нещо някому има емоция на ругатня и това носи информацията на сексуална потребност, то просто трябва да си казваме нещата да се молим на Бога да ни разберат. Всъщност не толкова трудно. Класиците са го казали с думи прости още преди години.

Светецът Георги Марков беше написал пред време, че у нас ние разговаряме не един "със" друг, а един "на" друг.

Повече от това нито е нужно да се пишат диагнози, нито послания как да общуваме.

Рано или късно ще се научим да си приказваме нормално. Да чуваме и да си разбираме езиците.

До тогава - еби му майката - все ще я караме някакси… Най-много да ни определят някакви шансове.
Разбирате ли ме добре?!……