Започвайки с тази безсмъртна мисъл на незнаен автор, искам да покажа на Вас, колеги по нерадостна съдба, как се оправят нашите събратя в Америка.
Всеки един себеуважаващ се глава на семейство се е чувствал понякога ( а някои от нас -и постоянно) като в клетка, като в килията на граф Монте Кристо.Къщата, за която сте си мечтали в един момент се е изпълнила с пералня, печка, дрехи, гардероби, легла, дивани, килими, хладилници, деца , а с децата вървят и всички техни дребни малки играчки, чорапи, лиганчета, чанти за училище, учебници....
Да не забравяме малките досадни порцеланови фигурки, които Вашата Любов в живота, носеща вече гордо фамилното Ви име е напълнила секцията или плота.
Просто в един момента за Вас се оказва, че няма място.
Даже и компютъра си вече не можете да използвате когато си поискате - не, не че в къщата няма още два - за детето и жената.Има ги, как да ги няма. Но винаги над главата виси или дете или жена, или детето е окупирало стола Ви и с невъзмутим вид Ви заявява "Момент, Тате, ама на моя нещо му стана а имам тооолкова важно нещо да свърша на компютъра".......
И на Вас Ви Писва !
Търсите си местенце, малка бърлогичка, в която да се опънете в цял размер и поне за 1 часа на ден да не чувате никакви звуци, освен Вашите мисли, или звука на това, с което се занимавате в момента.
Ето как в Америка някои наши колеги са намерили решение на проблема :
p.s.видеото е със субтитри
Няма коментари:
Публикуване на коментар