30 ноември 2009

Уши и заглавия

Добро утро в последният ден от месец ноември.
Хубав месец беше.Снегът ни изненада отново, както всяка зима, но този път с липсата си.
Отваряме страниците на "24 часа" и четем на първа страница "Банда ученици къса уши на жени".Ще късат я - като бащите им на времето не са късали техните -сега ще късат те.В природата нищо не остава празно.Дори и снегът ще дойде.
От страниците на любимия вестник  сърдито ни жално ни гледат и образите на Румяна Желева и Емилия Масларова. Първата се ядосва на Станишев, че и неглижира новата длъжност с апел към моралните устои на обществото и хуманизма с думите "Значи спасяването на хора в беда било лошо, а?", а втората, ах, втората казва "Преборих рака, но сега ми е по-трудно. Не съм крадец!". А де.как да разбира магаерто тези и думи ? Началото на изречението с твърд и победоносен тон "Преборих рака !".Браво на нея.Ето на това му викам аз дух.Да, ама веднага след това дава назад с думите " но сега ми е по-трудно". Как да разбираме това ?  Да не би ексминистър Масларова да ни обяснява, че животът и, докато е била болна е бил по-лек ? Сега разбирам защо правителството е решило да превърне интеграционните добавки на инвалидите в "социални" и да ги прехвърли към бившия ресор на уважаемата Масларова - ами тя си ни го казва в прав текст - на болните хора животът е по-лек.Накрая изречението завършва с думите "Не съм крадец!", които просто няма нужда да бъдат коментирани. Така е.Никой без бой не си признава.А и аз не мисля, че тя е крадец.Никога не съм чувал или чел някъде , че Масларова се е промъквала в тайни доби по къщите на хората или банките да краде.
Като заговорих за крадци се сетих за нашите родни, любими мутри.И те нещо са се изродили и не се държат подобаващо.Едно време тяхното желание към хубавите жени беше възпято в песни , а днес чета "Мутри с бухалки чупят краката на актриса"    От далеко тук личи, че става дума за чист садизъм. Специално Деси Зидарова имаше хубави крака.Поне според мен.На тях какво не им е харесало ?

Айде доскоро от мен, че самарът и оглавникът ме чакат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар