Разказът

-Новината на годината!Четете "Галакс" !
-Чу ли ?
-Прочете ли ?!
-Дали е вярно ?
-Не вярвам.
-Напротив -вярно е !Истина е, ви казвам.


Такива викове се разнасяха из града през целия ден.огрмоният град се тресеше и жужеше като кошер.И имаше за какво - една новина, един документ като че ли хвърляше петно върху цялата космическа история.Унищожаването на една космическа цивилизация от друга.Никой не би допуснал , че може да се случи нещо такова.
Набрах кода на трансмитера и поисках последния брой на вестник "Галакс" по пневмопощата.На първа страница, с големи огнени букви беше изписано името "ЗЕМЯ".А отдолу  - ситно набран текст, който изпълваше целия вестник.предавам ви го дословно, като пропускам местата с коментара от редакцията.

28.02.2432 г.
Много е тежко. Лий и аз изнемогваме.Тя е заприличала на същински скелет, като само усмивката и е същата, като преди.Когато се смее, разбира се.А това вече става толкова рядко....По цял ден работим - тя на биостанцията, а аз на кораба.Тук сме останали само петима - аз, Лий, Джери, Иван и Етел.Джери е американец, иван-риснак, Етел - от Франция, а ние, с Лий сме англичани.Бяхме.Сме.Има ли вече значение какви сме били ?Пет човека -от всичките 15 милиарда.пет отчаяни човешки същества, готови на всичко, само и само да се измъкнем от този Ад.
Проклети да са онези, които ни причиниха това.

02.03.2432 г.
Иван е болен.Сигурно от тази проклета влага.Просмуква се навсякъде.Не планета, а блато!

04.03.2432 г.
Днес погребахме Иван.Останахме четирима.Две жени и двама мъже.Поставихме го в грубо сковано подобие на ковчег и го спуснахме в тресавището.Тук няма и подобие на твърда земя. Помълчахме малко и си отидохме.Никой от нас не знаеше какво да каже.Само предчувстваме.
Щастливец се оказа Иван - имаше кой да помълчи на погребението му.

05.03.2432 г.
Навън продължава да вали. Всъщност -то никога не е и спирало.Скоро ще стигне над илюминатора и вместо на космически кораб ще се окажем в подводница.Нашия гроб.След погребението на Иван всички сме по модулите си.Никой не приказва с никого.Мълчим.
Не знам кои сте вие, които четете този дневник, но ще ви опиша всичко, което се случи с нас и защо сме тук.Най-добре ще е да започна от самото начало ? Така, както го видях аз.
Всичко започна с построяването на XZK 1 - компютърът, който обедини в себе си всички мрежи и  комуникации,  всички съществуващи компютри по света.Един единствен център за всичко.нямаше вече да има отделни центрове, които да си противоречат, да вземат погрешни заключения.Един център-едно решение.Всички тържествуваха - учените, компютърните специалисти, политиците.Самият Президент на Земята държа прочувствена реч за новата ера, която настъпва за човечеството.Беше 2420 година.Преди точно 12 години.
В началото всичко беше наред - компютърът работеше повече от прекрасно.Беше поел цялата международна икономика в себе си, търговията между планетите-също.Всичко - от производството, до обработката на отпадъците се извършваше от него. Земята отдавна беше престанала със войните, със завоеванията.Имахме колонии на Венера, Марс и Плутон, около Сатурн и Меркурий кръжаха орбитални станции, които извличаха полезни изкопаеми.В 2424 година бе създаден и прототипът на междузвездния двигател.към най-близките звезди бяха изпратени проучвателни експедиции.
Само пет години след това цялата Слънчева система затаи дъх -към нас се приближаваше кораб.Дали беше един от първите, изпратени от нас или не ? Оказа се, че това е първият с междузвезден двигател - "Селена 1" , чиято мисия бе да посети Звездата на Барнард. Никой, ама абсолютно никой не очакваше тази мисия да се завърне толкова бързо.Всички бяхме изненадани.
Корабът кацна на базата на Плутон, а всичко се показваше по холовизията.Помня като днес, как с Лий бяхме  в къщи и гледахме с интерес, как люкът се отвори, но отвътре излязоха само двама души - командирът Ясен и вторият пилот.Те казаха, че останалите изобщо не били събуждани от анабиозата.Командирът заяви, че междузвездният двигател изобщо не проработил и корабът не е преминавал през хиперпространството.
След това отиде до терминала на XZK 1  и пусна в него кристала с доклада си.Така и трябваше да бъде, защото единствено суперкомпютърът можеше да обработи цялата информация бързо.
След това се обърна към камерите и махна на всички ни с ръка.
Повече нищо не се чу за него.Единственото, което излезе по информрежата бе, че след около година са намерили само дрехите им -  неговите и на втория пилот .Странна случка - обувките са били завързани, дрехите закопчани.Все едно са се превърнали на пара.
Горе-долу по същото време започнаха и проблемите с компютъра. Оказа се, че е прехвърлил повечето от работата си на по-малки компютри и мрежи, а той самият се отдал на размисъл.И неочаквано на 1 май 2430 година той обяви , че на 30 август 2431 година Земята ще бъде унищожена в резултата на засилена вулканична дейност.Тази информация бе потвърдена и от всички останали компютри в системата.Анализите показваха всемирен катаклизъм .
Човечеството не се поддаде на паника. Учените разработиха нов тип междузвезден двигател.С него оборудвахме всички кораби, кръстосващи Системата, а осве това бе построена оргромна арамада от кораби.Хората се натовариха на тези Ноеви ковчези и отпътува към звездите.
Ние, нашият екипаж, тръгнахме с един от последните транспорти - "Еклесиаст" беше по-скоро голяма яхта, от колкото кораб, в сравнение с мастодонтите преди нас, но ни вършеше работа.
Втпореки прогнозите на компютрите и програмата за преселени, на Земята, пък и в цялата Слънчева система останаха милиони хора.Те не  искаха да изоставят домовете си, покойниците си.Не вярваха на компютрите.
 Взехме си последно сбогом с родната планета и потеглихме.Трябваше да напуснем системата за да можем да включим междузвездния двигател, защото масата на слънцето щеше да се отрази на скока. Отне ни  месец да се влачи със субсветлинна скорост, но накрая напуснахме пределите на системата."Еклесиаст" увисна в празното пространстово и все едно душеше с нос като хрътка.Тъкмо бяхме готови  за хиперпространствения скок, когато централният ни компютър се повреди.изведнъж загуби захранване и повече не проработи.Сред нас няше нито един хардуерен специалист, та решихме да се върнем в базата на Плутон, където щеше да бъде поправен от роботизираните работилници.Хайде още един месец влачене обратно, и то на ръчно управление.
Когато приближихме към Плутон, на екраните ни се появиха необясними проблясъци -като от взривове.Но не Плутон, ами от вътрешността на системата -Венера, Марс и Земята.Локаторите засякоха и интензивен трафик от кораби, сновящи между планетите.
Кацнахме на Плутон.
Куполът беше разбит- селището унищожено.обикаляхме с часове из развалините за да разберем какво се е случило там, докато накрая намерихме в една пещера мини-купол, и в него трима човека - баба, млада жена и момиченце.Не бяха яли от три дни, комбинизоните им няха зацапани и изпокъсани, нямаха скафандри.По чудо бяха оцелели заради малкия преносим купол-палатка.Били са на излет, когато се е случило всичко.След като се успокоиха и нахраниха, ни разказаха следната ужасяваща история :  няма и седмица след заминаването на последните кораби от звездната флотилия, в Системата се появили малки, чужди кораби.Насочили се директно към центровете на цивилизацията -Марс, Земята и Венера и без предупреждение започнали разстрел от Космоса.На Земята имало милиони хора.Никой нямал оръжие, а суперкомпютърът изключил захранването на градовете, комуникациите, заводите, трафика.От космоса градовете на човечеството били като детски мишени за чуждопланетяните. След първоначалния шок, оцелелите организирали защита, започнало ръно производство на оръжия, завързали се сражения.Чуждоземците сменили тактиката - обърнали се към далечните палнети и базите за снабдяване и унищожили поселищата на Уран, Плутон, космическите станции.Земята останала без суровини и съдбата и е предрешена.
Старицата горко поклати глава и ни помоли да ги оставим на Плутон, та да умрат на своя земя.
Оставихме им един от нашите модули с храна и гориво, взехме резервни части за компютъра си, поправихме го криво-ляво и потеглихме.
Не ни преследваха-изглежда чужденците не ни сметнаха за опасност.Направихме успешно скока
и се отзовахме в околностите на Процион.открихме само тази тинеста, проклета планета, на която кацнахме, но останахме без гориво.Оказа се, че старият ни компютър, преди да се повреди окончателно е бил дал погрешни изчисления за горивото.Установихме се на планетата, която нарекохме Теона, вдигнехме персоналните си модули и без много да се бавим започнахме да добив на съставките за горивото.Флората тук е изключително богат, докато фауната е прествана само от влечуги и насекоми.Лий като биолог има доста работа да ги класифицира, но мен повече ме вълнува добивът на гориво.В края на първата седмица мината се срути и погреба под себе си трима от нас.Влагата довършва останалите.
Като Иван.....

11.03.2432 г.
Днес загубихме Етел. изядоха я пеперуди.Беше излязла навън да им се порадва, а те се оказаха хищници.С огнехвъргачката ги оправих.Кремирах и Етел.
Останахме само Лий, Джери и аз.

13.03.2432 г.
Джери се самоуби.В прощалното си писмо е писал, че не може да живее без Етел.Кремирах го с огнехвъргачката.
Останахме само Лий и аз.

14.03.2432 г.
Жена ми е чудесна.Въпреки, че и на нея не и е леко, ме ободрява непрекъснато.изгони мислите ми за самоубийство. Може би ги е усетила ?
Само двамата сме, но с дружни сили работим в мината.навсякъде ходим заедно -страх ни е да не би някое насекомо да ни налети.Аз съм брадясал, постоянно ме мъчи главоболие, но не изпускам огнехвъргачката от ръцете си.

24.03.2432 г.
О, съдба!Защо и Лий ? Защо ?!

25.03.2432 г.
 Погребах Лий.

05.04.2432 г.
Всичко е готово.
Обиколих всички помещения,  херметизирах ги, взех си последно сбогом със спомените си.Огнехвъргачката е пред мен, на масата.остава само да допиша този последен запис в дневника и да го запечатам в спасителната капсула на "Еклесиаста".След това ще изстрелям капсулата в космоса, а аз ще се върна в модула, при огнехвъргачката......







Протегнах и трите си ръце, и си опънах гърба на мекия, удобен диван.леко почесвайки си темето с края на опашката си, си смукнах малко от разхладителната напитка, която услужливата самка ми донесе.не е лошо да посетя тази "Земя".Толкова реклама и прави концерна "Огон", та чак няма накъде - има няма половин хилядолетие от както нашите кораби я достигнаха, и вече е знаменит курорт.Всякакви трикове за реклама използват тия, брей.Но от друга страна ходили там казват, че пясъците, които я покриват са чудесни за излежаване.А самките били едни от най-добрите в галактиката.
Ще трябва да изпратя едно писмо до "Галакс" с поздравления за хубавия научнофантастичен разказ, а и да проверя кой го е написал.Чудесен рекламен трик е измислил.Просто прелест.От всички , които съм чел напоследък този ми хареса най-много.Пък и на Хрууз Чойс ще трябва да се обадя и да го подразня, като случайно ще го нарека с името на онова измислено същество от разказа -как беше - "човек"  ли ?